Ингвар Кампрад, който почина на 91-годишна възраст, бе основателят на IKEA - компанията за мебели, която направи революция във вътрешния дизайн в домовете на хората от средната класа по цял свят.

“Кампрад предложи приличен дизайн на милиони хора на достъпна цена,” казва Алис Роусторн, бивш директор на Музея на дизайна в Лондон. “Той демократизира вътрешния дизайн. Той взе естетиката на скандинавския модерен дизайн, която отдавна бе популярна в скандинавските държави и сред богатите по света, и я направи комерсиална.”

Кампрад, който е опровергавал твърденията, че е най-богатият човек в света, започва своя бизнес от малка барака в родното си село Агунарид в южна Швеция. Много години по-късно той успява да го развие до глобална компания с продажби, надхвърлящи 38 млрд. евро годишно и със 194 000 служители в 403 магазина в 49 държави.

Мебелите на Кампрад стават известни не само с иновативния, опростен дизайн, но и с ниските си цени.

Той за първи път в света проектира международното серийно производство на домашно обзавеждане, което се сглобавя вкъщи. Това елиминира разходите за транспорт от завода до магазина, намалява значително щетите по време на транспорт и ограничава част от разходите за сглобяването на мебелите за клиента.

Кампрад също така става известен с принципите си на усърдна работа и пестеливост, които насажда и у своите служители. IKEA изгражда силна и отличаваща се корпоративна култура, наблягайки на обучението на персонала, на разбирането на дизайна и на подпомагането на местните общности, пише FT.

През 1976 г. Кампрад пише „Заветът на един дилър на мебели“, в който предоставя на служителите на IKEA част от своите мъдрости, като “човек не прави грешки само докато спи” и “прекомерното планиране е най-честата причина за корпоративната смърт”.



Снимка: IKEA

Той винаги е бил човек на примера и въпреки огромното си богатство, което преди време възлиза на 60 млрд. долара, Кампрад избягвал лукса. Той шофирал старо Volvo, винаги летял в икономична класа и купувал сам хранителните си продукти.

Той дори избирал да пазарува в късния следобед, когато цените често са намалени, а преди време решил да се премести от пентхаус апартамент в малка единична стая в хотел в Ню Йорк, който притежавал.

“Всяко едно нещо е вярно. Той го правеше, защото това е нещото, в което вярваше," казва Торбьорн Лууф, главен изпълнителен директор на Inter Ikea, която притежава марката и концепцията.

Ингвар Кампрад е роден на 30 март 1926 г. в малка ферма близо до селцето Агунарид в Швеция. Често описван като крайно мързелив от баща си за това, че не успявал да стане сутрин, за да издои кравите, Кампрад също така страдал от дислексия.

Още в ранна детска възраст обаче той открил, че има афинитет към бизнеса и използвайки част от парите, които баща му му бил дал, за да учи, той започнал бизнес с доставка на стоки. Кампрад се посветил на това да внася всичко, от което смятал, че ще реализира печалба - от запалки до коледни картички.

Той управлявал бизнеса си от градинска барака и използвал за доставка камионите, които разнасяли мляко. Мебелите били само едно от нещата, които продавал — докато веднъж, в опит да надвие основния си конкурент, той рискувал и инвестирал в стол без облекали за ръцете, който нарекъл Ruth.

Много бързо столът бил разпродаден. Той след това добавил масичка за кафе и диван и бил удивен от това колко бързо успял да ги продаде. Така се ражда IKEA.

През 1953 г. IKEA, която е акроним от инициалите на неговото име и първите букви на фермата и селото, в което е роден, отваря първия си шоурум в Алмхулт. Кампрад мести всичките си служители на касите и оставя клиентите сами да си избират артикули от скадовете.

Това решение се оказва феноменален успех, тъй като позволява на клиентите за първи път да докоснат и да усетят мебелите, преди да поръчат. Това също така поддържа цените на фабричните им нива. През 1955 г., след като под натиска на конкурентите местните доставчици бойкотират IKEA, компанията започва да проектира собствени мебели и да си намира алтернативни доставчици от Полша и други източноевропейски държави, с което успява да намали още повече цените.

Когато един от първите служители на IKEA решава да премахне краката на една маса, така че тя да влезе в кола и да струва по-малко при превоза си във влака, компанията започва да обмисля дизайна на плоските опаковки.

Ниските цени се гарантират занапред и от философията на компанията да е готова с цената, преди да направи даден продукт, което Кампрад нарича “демократичен дизайн”.



Снимка: IKEA

IKEA не е единствената компания, която набляга на модерния дизайн в скандинавски стил. Други, като Habitat във Великобритания, също го правят през 60-те и 70-те години, но не в такива мащаби. В крайна сметка, IKEA придобива Habitat.

Кампрад се оттегля като главен изпълнителен директор през 1986 г. но заема най-различни постове в мрежата от компании на IKEA, като през последното десетилетие постепенно ги напуска.

Кампрад твърдо настоява IKEA да не става публична компания и да не попада в ръцете на конкуренти или банки и затова създава една сложна бизнес империя, разделяйки IKEA на две части — търговецът на дребно - Ikea Group, и собственикът на марката - Inter Ikea — и двете са собственост на фондации, а не на него или на неговото семейство.

Той не е имал за цел нищо друго, освен да даде на IKEA “вечен живот”, е споделял Кампрад.

През 1994 г. добрата репутация на Кампрад бе опетнена, след като стана ясно, че на възраст между 16 и 25 г. той е бил близък приятел с десния активист Пер Енгдал, лидер на профашисткото шведско движение. Енгдал е присъствал дори на сватбата на Кампрад с първата му съпруга през 1950 г.

Кампрад реагира бързо и публикува извинение към своите служители със заглавие: “Най-голямата грешка в живота ми”, в което пита: “Кога на един старец ще му бъде простено за греховете в неговата младост?” Той също така признава, че имал проблеми с алкохола, който развива покрай полските си доставчици, с които уреждали бизнес сделките си, докато пиели водка.

От 1974 г., за да избягва плащането на високите данъци в Швеция, Кампрад заживява с втората си съпруга в Швейцария. Тя умира през 2011 г.

Освен осиновената дъщеря от първия му брак, двамата имат трима синове, които заемат постове в бордовете на кпомпаниите от империята IKEA. Нито един от тях обаче не заема висок изпълнителен пост и не е собственик в IKEA.



Снимка: IKEA