Щатският долар регистрира спад от 3.1% през януари, с което отчете най-слабия си годишен старт от 1987 г. насам. Доларовият индекс, който следи представянето на "зелените пари" спрямо кошница от водещи световни валути, затвори на ниво от малко под 89 пункта късно снощи. На годишна база понижението е с близо 11 на сто.

Американската валута достигна най-ниското си ниво от декември 2014 г. насам, след поредицата от противоречиви послания, които дойдоха от Белия дом през последните няколко дни.

По време на Световния икономически форум в Давос финансовият министър на САЩ Стивън Мнучин заяви, че евтиният долар е добра новина за американските износители, с което даде силен низходящ тласък на "зелените пари". Ден по-късно Доналд Тръмп заяви точно обратното - че би желал да види засилване на долара, а не отслабване.

Вчера доларът успя да изтрие част от натрупаните загуби през последните дни, след като Федералният резерв публикува оптимистична прогноза за американската икономика. На последното си заседание под ръководството на настоящия гуверньор Джанет Йелън, централните банкери на САЩ дадоха сигнал, че са готови да предприемат ново повишение на лихвите през март.

Според техните очаквания, безработицата ще остане близо до настоящото си 17-годишно дъно от 4.1%, което, от своя страна, ще доведе до засилване на инфлацията. До края на 2018 г. се очакват общо три повишения на основния лихвен процент отвъд Океана.

Според главния икономист на Pacific Investment Management Co. Йоаким Фелс, администрацията на Тръмп води "студена валутна война", която изглежда, че печели към момента. По думите му тази битка не се води открито - с валутни интервенции и други инструменти на монетарната политика, а с използването на реторика, която да внуши на пазарните участници, че е добре да залагат "срещу" зелените пари. Според Фелс тази стратегия върши работа, поне засега.

Той е на мнение, че слабият долар ще бъде изгоден за САЩ в дъгосрочен план, имайки предвид разширяването на търговския дефицит. В същото време централните банкери в Европа и Япония са ограничени във възможностите си да противодействат на поскъпването на собствените си валути, тъй като Вашингтон даде ясно да се разбере, че има намерение да използва протекционизма във всичките му форми, за да подкрепи индустрията си.

"Негативната динамика при долара по всяка вероятност ще се запази за още известно време", прогнозира икономистът на Pimco.

Не всички анализатори обаче споделят неговото мнение. Джордж Саравелос от Deutsche Bank AG посочва в свой коментар, цитиран от Bloomberg, че пазарните настроения в момента не подкрепят категорично низходящия тренд при долара.

Според него нетните експозиции на трейдърите в американска валута са общо взето неутрални. А покупките на еврото спрямо долара са отчели два пъти по-слаб ръст през последната седмица, в сравнение с предходната.

Има обаче и други фактори, които могат да се окажат определящи за курса на долара в краткосрочен и средносрочен план. Един от тях е т. нар. "репатриране" на американските капитали от чужбина. Данъчната реформа на Тръмп включва редица мерки, които да стимулират американските корпорации да върнат своите офшорни сметки обратно в страната.

Според Саравелос обаче, много от тези компании, така или иначе, държат парите си в долари, независимо в коя част на земното кълбо оперират. Тоест, дори да решат да ги приберат в САЩ (което далеч не е сигурно), едва ли ще предизвикат кой знае какви размествания на валутния пазар.

Към момента курсът на еврото спрямо щатския долар се движи на ниво от малко под 1.24, докато японската валута се търгува на нива от 109.6 йени за долар. Британският паунд се разменя за 1.4162 долара, оставайки близо до най-високото си ниво от юни 2016 г. насам, когато се проведе референдумът за излизането на страната от Европейския съюз.