Идеята, че Силициевата долина ще преформатира автомобилната индустрия по същия начин, по който Apple успя да вдъхне нов живот на мобилните телефони, се радва на все повече привърженици. Много експерти и анализатори споделят мнението, че Tesla успя да направи точно това - впечатляващата динамика, дългият живот на батериите и натъпканият с високи технологии интериор впечатлиха както автоманиаците, така и инвеститорите и създадоха впечатлението, че автомобилите на бъдещето вече са пристигнали, пише Bloomberg.

Оказва се обаче, че последните отчети на компанията поставят много сериозна въпросителна пред това светло бъдеще. След 15 години на пазара Tesla не успя да предложи нищо революционно в сферата, от която започват всички смислени иновации - производствената линия, смята колумнистът на изданието Едуард Нидермайер.

През цялата си история автомобилите на Tesla бяха "преследвани" от многобройни заводски дефекти и забавяния в сроковете за производство и доставка. Сега компанията си е поставила тежката задача да "преработи" всички проблемни автомобили и отделни части, но това разкрива един огромен проблем, който сам по себе си е много по-тревожен от лошото качество. Това, че на Tesla им се налага да връщат колите за довършителни работи, след като те вече са напуснали поточните линии във Фримънт, Калифорния и дори се стигна до изграждане на специален сервизен център за тази цел, означава връщане на автомобилната индустрия в "тъмните векове".

В миналото това беше стандартна практика за автомобилните гиганти от Детройт. Облягайки се на принципите и бизнес логиката на Хенри Форд, американските автопроизводители поддържаха високи обеми на поризводство, за да се възползват от икономиите и предимствата на мащаба. Впоследствие дефектните возила се връщаха в сервизите за изчистване на "детските болести". Факторите, които водят до залеза на "Голямата тройка" (General Motors, Ford Motor Company и Chrysler) през 70-те и 80-те години на миналия век са много, но едни от най-важните безпорно са неефективността и апатичният подход към качеството, вкоренени в корпопративната култура.

Пълната противоположност на този модел по това време изгрява в лицето на японския автопоризводител Toyota. Техните модели не могат да се похвалят с драматичен външен вид, хромирани детайли и мощни осемцилиндрови двигатели, като тези на американските им конкуренти, но блестят с друго предимство, което успява да засенчи всички други дребни минуси - надеждност и качество. Легендарната производствена система на Toyota (известна отвъд Океана като TPS - Toyota Production System) успява да елиминира нуждата от допълнителни "поправки" и, в крайна сметка,"изяжда" голяма част от пазарния дял на гигантите от Детройт. С изчистването на "брака" по цялата верига на производството и поставяйки акцент върху ефективността, японците успяват да пуснат на пазара коли, които са качествени "от първия път".

Един от емблематичните примери е поставянето на система за аварийно сигнализиране на всяка работна станция. Всеки служител има правото да я активира, когато забележи някакъв дефект по автомобила. Когато това се случи, цялата произвоствена линия се спира, докато не се намери причината за грешката. Това олицетворява цялата философия на TPS - вместо да се опитваш да поправяш дефекти, които могат да са най-различни и по правило не се подават на стандартизация, по-добре да направиш всичко възможно, за да ги елиминираш още при производството, макар това да коства известно забавяне. Така се насърчава и активното отношение на служителите, защото в противен случай те свикват с мисълта, че дори да забележат дефект, той ще бъде поправен от някой друг.

Илън Мъск обаче изглежда не желае да се учи от историческия опит. Оплакванията от качеството на сглобката на новия Model 3 растат лавинообразно, а Tesla отговаря с увеличаване на мобилните си сервизни си екипи, които са натоварени със задачата да отстраняват и тези дефекти, които са се "изплъзнали" от погледа на ремонтните работилници на компанията. Тези служители обикалят по домовете на собствениците на Tesla и извършват поправките на място, а когато на пазара излиза нов модел, броят им се увеличава. В момента компанията разполага с 230 подобни екипа. До някаква степен това персонално отношение към клиента води до ръст на потребителското доверие, но от друга показва пълната незаинтересованост на Мъск и неговите подчинени да свършат работата както трябва още в началото. Ако историята се повтори, със старта на масовото производство на Model 3 мобилните екипи ще бъдат съкратени, а това ще принуди собствениците отново да се редят на дълги опашки пред сервизните центрове.

До този момент Илън Мъск успяваше да спечели симпатиите на широката публика със своето високомерие към ортодоксалните принципи на автоиндустрията. И ако целта беше просто създаването на един битуков, премиум автомобил, то гигантският тъчскрийн, шеметното ускорение и вдигащите се врати вероятно щяха да са достатъчни. Но Tesla прави опити да се настани в сегмента на бюджетните автомобили, където обемът на производство е много по-висок, а противоречивият подход към контрола на качеството и принципите на масовата продукция може да саботира иначе престижната марка, смята Нидермайер.

TPS поставя фокус върху ролята на корпоративната култура, чиято промяна по правило отнема много време. Това означава, че Tesla може да се изправи пред същото предизвикателство, с което компаниите от Детройт се бореха десетилетия наред, преди да се доближат до стандартите за качество, наложени от техните конкуренти.

Дългогодишната доминация на компаниите от Силициевата долина във високотехнологичните сегменти - от смартфоните до софтуерните продукти - изглежда заслепи Tesla за това колко важни и сложни са принципите на масовото производство. По същия начин, по който американските автопроизводители бяха заслепени от мощния ръст на потреблението през 50-те и 60-те години на миналия век и не успяха да забележат приближаващата опасност в лицето на Toyota и японските индустриални постижения.