Ванилията е една от най-широко използваните подправки в света и е ключова съставка за приготвянето на различни продукти - от сладоледи до парфюми. Оказва се обаче, че ароматното растение става все по-дефицитно, пише The Economist.

Богатите на ванилия храни поскъпват, а готвачите и технолозите търсят алтернативни варианти. Цената на едро на килограм ванилови шушулки достига до 600 долара - това е около десет пъти повече, отколкото струваше допреди няколко години.

Мадагаскар е най-големият производител на ванилия с дял от 80-85% от световните доставки. През XIX век француците пренасят т. нар. Бурбонска ванилия, която се отглежда в Мексико и Южна Америка, на острова, който по това време е френска колония. Оказва се, че климатът в Индийския океан е изключетелно благоприятен за отглеждането на тропическото растение и в днешно време ванилията представлява 20% от износа на Мадагаскар, генерирайки приходи от 600 милиона щатски долара.

Отглеждането й обаче никак не е лесно. Всяка орхидея, от чиито цветове се добиват шушулките, се развива три-четири години, преди да стане годна за бране. Тъй като естествените опрашители на растението се срещат само в неговата родина Мексико, опрашването в Мадагаскар се извършва изкуствено и на ръка. Това може да се случи само в един ден от годината, когато цветовете са отворени. Девет месеца по-късно зелените шушулки трябва да бъдат събрани, отново на ръка, в точно определено време, когато съдържанието на веществото метил ванилин в тях е най-високо. То придава характерния аромат на подправката.

Събирането на реколтата продължава от месец май в северните райони на Мадагаскар до август в централните части на острова, след сезона на циклоните. Следват месеци на избелване, овлажняване и сушене, за да може да се извлече ароматната подправка. За производството на един килограм сушени ванилови шушулки са необходими около 600 килограма ръчно набран суров цвят.

В миналото цената на ванилията е била определяна административно от правителството. Мадагаскар, заедно с близките Коморски острови и Реюнион, са формирали нещо като ванилов картел, но цената, на която са продавали, е била толкова висока, че през 80-те години купувачите започват да търсят алтернативи, включително и по-евтината, но и по-нискокачествената суровина, която идва от Индонезия. Истинският удар върху индустрията обаче идва с откритието на синтетичния ванилин, който става предпочитана съставка за гигантите от хранително-вкусовата промишленост от ранга на Unilever, Mondelez International и Nestlé. Той се произвежда от далеч по-достъпни суровини, като дървените стърготини и петролните деривати.

Това поставя мадагаскарските фермери в много тежка ситуация и мното от тях се отказват от отглеждането на капризното растение, заради ниските цени на пазара. От 2011 година насам обаче тенденцията отново се обръща, защото все повече производители започват да се връщат към натуралните съставки. Потребителите също предпочитат черните точици от ваниловите цветове в сладоледа си пред изкуствените аромати и оцветители. Стремежът към по-здравословен начин на живот става приоритет за все повече хора.

Nestlé например обяви още през 2015 година, че до 2020 година има намерение да използва само натурални съставки в своите продукти. Подобни планове имат Hershey's и други големи играчи от хранителната промишленост. Всичко това води до сериозен ръст в търсенето, на който за момента предлагането не може да навакса. Това се дължи именно на факта, че ваниловите растения се нуждаят от много време за достигане на зрялост и дори да бъдат направени инвестиции в нови насаждения, те няма да се отразят веднага на пазара.

Не всичко в ситуацията обаче е "розово" за производителите и за износа на Мадагаскар. Едно от притесненията е свързано с неблагоприятните метеорологични условия на Мадагаскар през последните две години, в това число и опустошителните циклони през 2017, които, според някои производители, са унищожили близо една трета от ваниловата реколта. Много от фермерите предпочитат да оберат растенията по-рано от оптималното, за да се защитят от кражби, което обаче влошава качеството на подправката. Охраната на растенията се превръща в ключов проблем за правителството, тъй като цената на килограм ванилия надхвърля средната годишна заплата в Мадагаскар. Търговците пък се презапасяват и задържат количества в складовете си, в очакване да спечелят повече от шеметното поскъпване на подправката, пише още The Economist.

Факт е обаче, че в момента е налице сериозен дисбаланс между търсенето и предлагането на скъпоценните шушулки. Има експерти, които смятат, че положението не е катастрофално и припомнят, че този пазар винаги е бил волатилен, а ценовите изменения са варирали в много широки граници. Тяхната прогноза е, че инвестициите в нови насаждения, включително и на други места по света, постепенно ще увеличат предлагането, а цените ще се нормализират.

Дотогава обаче производителите на сладки изкушения ще трябва или да се примирят с баснословните суми, които плащат за ваниловите аромати, да разработят нови, по-качествени синтетични заместители или просто да махнат за известно време ваниловия сладолед от витрините си.