Шест въпроса, които Марк Закърбърг няма да хареса в Конгреса
Основателят и главен изпълнителен директор на Facebook Марк Закърбърг ще бъде подложен на разпит в Конгреса на САЩ тази седмица във връзка с неправомерното използване на потребителски данни от страна на Cambridge Analytica, фалшивите новини и намесата на Русия в президентските избори на САЩ.
“Г-н Закърбърг ще има няколко много непрятни дни преди явяването си пред Конгреса”, заяви миналата седмица Рон Уайдън, сенатор от Демократическата партия и дългогодишен поддръжник на технологичната индустрия.
Ето кои са шестте ключови въпроси, които политиците в Конгреса трябва да зададат на Закърбърг, според FT.
1. Може ли Конгресът да разгледа рекламните системи на Facebook?
Facebook разполага с множество данни за това кого искат да таргетират рекламодателите и как. Засега компанията е разкрила публично пред Конгреса единствено рекламите и таргетирането, използвани от руската Internet Research Agency.
Ако Конгресът получи достъп до системите за таргетиране на Facebook, ще може да види повече подробности за таргетирането от страна на руските ферми за тролове, както и да научи повече за това кои потребители са били таргетирани от Cambridge Analytica, с какви послания и колко пари са били похарчени за това.
Конгресът също така може да провери разработчиците на различни приложения, които са имали достъп до сериозно количество данни в платформата на Facebook, за да проследи дали, например, други компании са действали по сходен начин с Cambridge Analytica.
От социалната мрежа обаче може да окажат съпротива, заявявайки, че за да защитят потребителите и рекламодателите си, не могат да предоставят достъп на правителството.
От Facebook вероятно биха искали да защитят и търговската си интелектуална собственост: системата за таргетиране е доходоносна и конкурентите на компанията с радост биха искали да научат подробности за това как работи тя.
2. Защо не обявихте по-рано изтичането на данни?
Закърбърг е уязвим от взетото преди време от Facebook решение да запази изтичането kа данните в тайна. Компанията осъзнава, че Cambridge Analytica, по нейни думи, “се е сдобила неправомерно” с потребителски данни още през 2015 г.
Вместо обаче да информира за това съответните власти или засегнатите потребители, тя избира да помоли компанията за анализ на данни и преподавателя от Кеймбриджкия университет, който събира данните, да ги изтрият.
От Facebook дори не считат за необходимо да забранят на Cambridge Analytica достъпа до социалната мрежа. Това става едва през миналия месец.
Законодателите ще притиснат Закърбърг да разкрие защо неговата компанията не е обявила всичко, което знае за случая по-рано.
3. Защо не можете да ни кажете къде са всичките тези данни?
Политиците ще се опитат да накарат Закърбърг да обсъди пропуските на Facebook. Компанията не знае дали Cambridge Analytica все още разполага с данните на до 87 милиона потребители, точно колко потребители са били засегнати и дали данните са били използвали в кандидат-президентската кампания на Доналд Тръмп (нещо, което Cambridge Analytica отрича).
От социалната мрежа изчакват края на разследването на британските власти, преди да започнат свое.
Сърцевината на проблема е в това, че след като веднъж се допусне изтичане на данни, те вече няма как да бъдат проследени. Законодателите могат да излязат с аргумента, че поради тази причина Facebook е трябвало да има по-сериозен контрол върху това кой има достъп до данните и за какви цели и че е трябвало да разработи по-добри начини да засича кога едно приложение започва да сваля тези данни.
4. Защо да не ви регулираме?
Освен риска да бъде изоставена от потребителите си, най-голямата заплаха, пред която е изправена Facebook, са законодателни промени от страна на Конгреса. От Facebook отдавна твърдят, че могат да се контролират сами. Обявените през миналата седмица подобрения имаха за цел да докажат, че компанията действа активно в тази насока.
От Facebook обаче направиха и едно значимо признание: компанията направи обратен завой, като заяви, че вече подкрепя единственото конкретно законодателно предложение, свързано с дейността й. Според въпросния проектозакон, технологичните компании ще трябва да пазят копия от дигиталните политически реклами, да докладват колко струват и кой е платил за тях.
Пеоектозаконът обаче засяга само една малка част от дейността на Facebook и не се занимава с неприкосновеността на данните на потребителите. Противоречията в Конгреса са в полза на компанията.
Закърбърг би могъл да каже, че е отворен за регулации, знаейки, че Конгресът остава разделен за това как да действа и е малко вероятно да приеме нови закони през тази изборна година.
5. Каква печалба ще жертвате, за да поправите всичко това?
Закърбърг и главният оперативен директор Шерил Сандбърг поеха обещания да не променят бизнес модела на Facebook. Печалбите от таргетирана реклама превърнаха социалната мрежа в една от най-големите компании в света: миналата година тя генерира 16 млрд. долара нетна печалба при близо 40 млрд. долара приходи.
Засега от Facebook направиха много изявления за плановете си да ограничат данните, до които разработчиците имат достъп. Компанията обаче не е обещавала да намали количеството данни, които самата Facebook събира, за да улеснява рекламодателите.
От Facebook биха могли да обещаят сериозни промени, като това да не следят дейността на хората в интерент, или пък да не използват технологии, които анализарат какво или кой е на качваните в социалната мрежа снимки — намаляването на този тип събиране на данни обаче вероятно ще се отрази на печалбата.
6. Вие ли сте проблемът?
Сагата с Cambridge Analytica повдигна и въпроса дали Закърбърг е подходящият човек, който да ръководи Facebook. Законодателите ще се изкушат да прибегнат до най-висшата форма на поемане на отговорност – основателят да напусне ръководния си пост (както Травис Каланик направи в Uber миналата година).
След като компанията бе разкритикувана за наивния си подход, Закърбърг каза: “Може би бях прекалено голям идеалист.” Това признание обаче е малко вероятно да е достатъчно за пред Конгреса.