Площта на горите по света се увеличава, защото доходите на хората нарастват и качеството на живота се подобрява. Това се твърди в изследване на учени от университета в Хелзинки, цитирано от BBC.

Учените отхвърлят тезата, че завишените нива на въглероден диоксид в атмосферата са причина за разширяването на горския фонд в световен мащаб. Според тях, с повишаването на жизненото равнище, фермерите се концентрират върху качествените площи и интензивното им развитие, изоставяйки по-неплодородните парцели. В резултат на това горите "завземат" тези пространства с много бързи темпове.

Авторите на изследването подчертават факта, че в периода между 1990 и 2015 г. горският фонд в богатите държави се е увеличил средно с 1.31% на година, а в тези със средно равнище на доходите - с 0.5%. За сравнение, в 22-те най-бедни страни горските площи са намалели средно с 0.72% на година.

Според някои научни модели на глобалното затопляне, повишаването на въглеродния диоксид в атмосферата води до увеличаване на размножителните способности на растенията и ускоряване на техния растеж. Учените от Хелзинки обаче оспорват това твърдение с аргумента, че в Западна Европа процесът на "озеленяване" започва още през XIX век, когато нивата на CO2 тепърва започват да нарастват.

"Когато хората се чувстват добре, горите също печелят", казва проф. Пека Каупи от Хелзинкския университет, цитиран от BBC. По думите му не става въпрос само за доходите.

"Когато едно общество се развива добре, проблемите с горския фонд също изчезват. Хората започват да се стремят към опазване на околната среда, а не към нейната безогледна експлоатация", казва още той.

Той дава пример с Европа, Съединените щати, Япония и Нова Зеландия, където разширяването на горския фонд се наблюдава почти през целия XX век. На други места, като Китай и Чили, горската "експанзия" започва преди 50 години.

В периода от 1990 до 2015 г. 13 държави от тропическия климатичен пояс са преминали от нетна загуба на горски територии към тяхното разширяване.

"Действително, през последните 25 години се наблюдава повишаване на средните температури успоредно с увеличаването на нивата на въглероден диоксид в атмосферата. Но изследването показва, че промените в горските площи на практика не са свързани с този тренд", казва проф. Анти Липонен от Финладския метеорологичен институт.

Земеделието също се усъвършенства и земите, които не са първокачествени, отново стават притежание на гората, показва проучването. Развитието насърчава пазарната икономика, а тя кара фермерите да се концентрират върху най-добрите земи. Останалите просто биват изоставени.

Високите технологии и ръстът на добивите също премахват нуждата от "завземането" на нови обработваеми площи. С повишаването на доходите дървесината престава да бъде и предпочитан източник на енергия за отопление. И не на последно място, богатите държави предпочитат да внасят по-голямата част от необходимите им суровини, вместо да ги добиват сами.

Според проф. Каупи, Индия е много интересен пример, тъй като от 1970 до 2010 г. е увеличила горския си фонд значително, като за същия период населението на страната се е удвоило. Притесненията на финландските учени са свързани най-вече с Африка.

По-голямата част от общо 55-те държави на континента все още страдат от загуба на горски масиви. Същото се случва в Бразилия и Индонезия.

Единствената държава от клуба на богатите, в която горските площи намаляват, се оказва Бруней.