В началото на април Райън Бергара решава да направи експеримент и да намали времето си за сън. Всеки от нас знае предимствата на съня. Освен че се чувстваме освежени, обновени и презаредени сутрин, той подобрява паметта, удължава живота и намалява възпалителните процеси.

Повечето от нас следват т.нар. "монофазен модел", при който спим в продължение на осем часа и будуваме 16 часа. В някои страни като тези в Латинска Америка обаче практикуват различен начин - там хората имат "двуфазен" спящ модел, при който спят за 5 до 6 часа и след това имат 30 до 90-минутна сиеста за почивка или дрямка.

Но Райън търси по-трудно предизвикателство и избира "полифазен" метод на сън, разделен на няколко части, за да се оптимизира времето на будуване. Той се допитва до Джаксън Нексид, който е автор на "Полифазният сън и производителността", който го съветва да спи в продължение на четири часа и половина, а след това да има две двайсет и пет минутни дрямки през деня.

Този режим на сън се нарича Everyman и реално осигурява малко повече от пет часа сън на ден. Най-екстремната форма на полифазният сън е Uberman, където хората спят по-малко от два часа всяка нощ с шест 20 минутни дрямки. Ако се прави през целия живот, това означава 20 години повече в будно състояние.

Интересен метод за бързо заспиване За да не се оплаквате от недоспиване и броене на овце

Райън се спира на модела Everyman. В своя дописка за Buzzfeed, където работи, той пише, че първият и вторият ден са били много трудни за него. До ден 2 той е имал енергия, за да работи и изпълнява ежедневните си функции. Наблюдаващият го лекар го предупреждава за краткосрочните ефекти като по-бавни реакции, проблеми с паметта, когнитивни проблеми, липса на креативност и повишена раздразнителност.

На 4-тия ден Райън казва: "Сега съм толкова изтощен, че не съм в състояние да направя нищо". На петия ден той споделя, че всъщност се чувства по-добре и започва да се смее истерично, шегувайки се, че шефът му прави домашен хумус.

На 7-мия ден Райън е категоричен, че има нужда от сън и усеща как започва да се разболява, а нараняване, което е получил по време на тренировка във фитнеса, няма признаци на подобрение. В края на краищата той споделя урока, който е научил - "колко важен и решаващ е сънят за функционалността", като уточнява, че по време на експеримента е имал проблеми с концентрацията, не е можел да се фокусира върху задачите си и смътно си спомня как е преминавал денят му.

Райън споделя и мнението на своя лекар, че хората, които могат да практикуват полифазен сън, са много малко, като повечето хора и техните тела са пригодени за двуфазния модел.