Настоящите перспективи за растежа на световната икономика са добри, но конкретни рискове биха могли да поставят под заплаха дългоочаквания напредък, се казва в нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Растежът на световния БВП доближава дългосрочната средна стойност от 4% - скоростта, достигната преди финансовата криза, се казва в доклада на ОИСР. Безработицата в 35-те страни членки на организацията, повечето от които са считани за силно развити икономики, е на най-ниските си нива от 1980 г.

Комбинацията от нарастващи цени на петрола, напрежение около търговските взаимоотношения и слабости на финансовите пазари, на фона на среда на затягане на паричната политика, би могла да доведе до потенциална катастрофа.

Икономическият ръст все още е подкрепян от ниските лихви и паричните стимули, което означава, че не е напълно органичен и е по-уязвим на пазарни и политически промени, предупреждава генералният секретар на ОИСР Хосе Анхел Гурия.

"Икономическият ръст се очаква да продължи в следващите две години, а перспективите за краткосрочен растеж са най-благоприятни от много години насам," заяви Гурия.

"Настоящото възстановяване обаче все още е подкрепяно от много акомодативната парична политика и все повече от фискалните стимули. Това предполага, че все още не е постигнат силен, самостоятелен растеж."

Цените на петрола нараснаха значително в последната година и ако тази тенденция продължи (някои експерти прогнозират цени от 100 долара за барел), икономиките ще бъдат подложени на сериозен инфлационен натиск и по-малък ръст на доходите на домакинствата, се казва в доклада.

На фона на намаляването на паричните стимули и вдигането на лихвените проценти, най-вече в САЩ, тази нормализация може да разкрие икономическите слабости, създадени от поемането на риск и трупането на дълг години наред. Публичният и частният дълг са на рекордни нива, а при развитите пазари с висок ливъридж в чуждестранна валута ефектите вече се проявяват.

Допълнително фискално облекчаване, като намалявания на данъците и увеличаване на публичните разходи, каквото тече в САЩ, засилва тези рискове, се казва в доклада.

За справяне с това от ОИСР посочват необходимостта от структурни реформи и политики, насочени към подобряване на уменията, увеличаване на производителността на работната сила и инвестирането в иновации.

Според Фил О'Райли от ОИСР, единственият начин за избягване на криза вследствие на прекомерно високи нива на задлъжнялост е да се гони икономически растеж чрез подобни реформи.

"Фискалните стимули вършат работа само за известен период," казва О'Райли. "Идеята за висока задлъжнялост очевидно е икономически дестабилизираща. Отговорът е солиден икономически растеж, който надхвърля растежа, породен от стимули и който е базиран на икономически фундаменти."

За постигането на този растеж ще се разчита на три основни сфери за реформи, според него – подобряване на уменията, цифрово включване и инвестиционни процедури.

"Бизнесът призовава от години образованието да отговаря на нуждите на работодателите," казва О'Райли. "Това не струва скъпо. Трудно е да се направи, от политическа гледна точка, но трябва да се направи."

Цифровата инфраструктура и цифровото включване, добавя Райли, ще бъдат в основата на предоставянето на хората в селските и бедните райони достъп до по-добри инструменти за обучение, финансова грамотност и бизнес възможности.

Подобрените и опростени инвестиционни процедури, както на държавно, така и на местно ниво, ще подобрят трансграничните търговски потоци и ще засилят създаването на работни места в частния сектор.

При отсъствието на целенасочени реформи и тяхното ефективно прилагане се очакват проблеми.

"Ако имате нарастващи лихви и липса на бизнес доверие в дългосрочен план, с времето бизнес инвестициите ще намалеят и ще видите края на историята с финансовите стимули," казва О'Райли.

На фона на нарастващите цени на петрола, финансовият натиск върху развиващите се пазари, затягането на паричната политика, напрежението при търговските взаимоотношения и политическите сътресения, като тези в Италия, които могат да поставят под заплаха цяла Европа, вероятността тези рискове да се отразят на световния икономически растеж остава по-голяма, отколкото много политици биха искали да признаят.