Може ли Етиопия да се превърне в африканския Китай?

От икономическа гледна точка отговор на този въпрос дават числата - страната очаква ръст на брутния вътрешен продукт от 8.5% тази година, а през последното десетилетие икономическият растеж се движи около 10% средногодишно, пише Bloomberg.

Изданието прави интересно сравнение между двете държави, тръгвайки от историческото им наследство. Китай съществува от няколко хиляди години, като между различните форми на държавност в Поднебесната империя има известна приемственост. Повечето китайци се идентифицират с историческите си царства и династии, които изучават в училище.

В своята ранна история Китай е поставен в изгодна позиция да структурира силна национална държава, а комунистическият режим на Мао Дзедун и последвалите икономически реформи дават възможност за бърза индустриализация и засилване на икономическия растеж.

Приоритетите в изграждането на инфраструктурата и достъпното образование помагат на страната да се превърне в една от двете най-силни световни икономики, припомня Bloomberg.

До известна степен Етиопия споделя подобна историческа съдба. Тя също успява да изгради национална държава сравнително рано. Царството Аксум датира от I век преди новата ера, а по-късно, през Средновековието, на територията на страната се създават поредица от сравнително силни държавни структури.

Съвременните етиопци се смятат за преки наследници на тези култури. Някои от тях дори са склонни да продължават историческите си корени чак до цар Соломон от библейските времена.

Интересни са и битовите особености, например факта, че кухнята не се променя драстично в различните райони на страната - традиционните етиопски гозби са по-скоро национални, отколкото регионални. Подобно на други народи, като иранците и китайците, етиопците се считат за представители на цяла цивилизация, а не просто на отделна нация.

И точно както в Китай, много от жителите на страната искрено вярват, че величието е предопределено за тях от съдбата.

С други думи, процесът на организация на институциите и механизмите на управление в Етиопия тече от много дълго време. Точно тази силна държавност е основната причина, поради която страната успява да избегне колонизацията, за разлика от повечето африкански държави.

През 1991 година, когато Етиопия изоставя комунистическата идеология, наложена през 70-те години на миналия век, правителството предприема серия от реформи, които имат за цел да съживят икономиката на страната.

Инфраструктурата е на ниво и за разлика от много други африкански държави, Етиопия може да се похвали и със сравнително развита индустриална база. Държавната компания Ethiopian Airlines, например, е на път да се превърне в един от водещите авиопревозвачи в региона, пише още Bloomberg.

Китай и Етиопия са свързани не само в историческите паралели, но и в съвсем конкретни съвременни измерения - китайските капитали са един от основните двигатели за икономическото раздвижване в африканската държава.

В столицата Адис Абеба се издигат модерни жилищни комплекси, построени от китайски компании, градската железница също е построена с китайски инвестиции, както и високоскоростните влакове до Джибути и бреговата линия. Язовирите и мощните водноелектрически централи също са резултат от сътрудничеството между двете държави.

Гордостта на етиопците от тяхната история и държавно наследство и фактът, че страната е успяла да се противопостави на колониализма в миналото, обясняват защо активното участие на Пекин в изграждането на инфраструктурата не се приема с такава тревога, както в други африкански държави.

Причината е, че в Етиопия голяма част от обществото е уверено, че правителството би устояло на всеки опит за чуждестранно вмешателство в управлението. Тази увереност се базира и на историческите факти - в Адис Абеба има няколко паметника, посветени на военните победи срещу италианците и англичаните.

Разбира се, Етиопия не е лишена от политически проблеми. Споровете със северния съсед Еритрея продължават да тлеят. Това е територия, за която много етиопци смятат, че им принадлежи. Южните части на страната, където все още продължава да господства племенната организация в обществото, не са изцяло интегрирани към водещите търговски и индустриални центрове.

В някои региони, като Оромия и Сомалия, дори се стигна до въоръжени сблъсъци през последните години. Така че оптимизмът, който се наблюдава в големите градове, като Адис Абеба, не се споделя във всички части на страната.

Но въпреки това, ако търсите специално място в Африка, Етиопия може би е едно от най-интересните предложения, се казва в заключение в материала на Bloomberg. За да бъде разбран икономическият напредък на страната през последните години обаче, той трябва да бъде разгледан отвъд политическата призма. Защото е резултат най-вече от историята, културата и идеите на етиопците.