Задава ли се нова дългова криза в Африка?
Нова дългова криза надига глава в Африка, като 40% от страните, разположени на юг от пустинята Сахара, се намират в риск от дългови диспропорции. Това е два пъти повече спрямо пропорцията от преди 5 години, предава Financial Times.
Броят на африканските страни, които не могат да обслужват дълговете си, скочи през последната година до цели 8 държави. Международният Валутен Фонд обаче не губи време, предупреждавайки всички страни на континента да предприемат мерки, включително повишаване на данъците, за да могат да посрещнат плащания по заеми в момент, в който лихвите скочиха до нива невиждани от началото на този век.
Организацията предупреждава, че евентуално опрощаване на дългове, за разлика от минали периоди, ще стане доста по-трудно в наши дни, тъй като понастоящем кредиторите са главно от частния сектор, който не е особено благосклонен към отписване на задължения за разлика от националните правителства.
Президентът на мозъчния тръст Center for Global Development Масуд Ахмед посочва, че регионът отчита повишаване на дълга поради навлизането на частните кредитори.
Ахмед ръководи през деветдесетте години програма на Световната банка за отписване на дълга на силно задлъжнели африкански страни, носеща прозвището Heavily Indebted Poor Countries Initiative (HIPC). „Въпреки, че дългът все още е под равнището, което доведе до HIPC, рискът сега е по-висок поради много повече заеми, отпуснати с търговски условия, които са с по-високи лихви, по-кратки матуритети, съчетано с по-непредвидимо поведение на кредиторите спрямо това на традиционните заемодатели”, казва той.
Чад, Южен Судан, Република Конго и Мозамбик бяха включени в групата страни, изпаднали в дългова криза или с други думи – страни, които според МВФ не могат да обслужват задълженията си.
Доста по-голям брой държави са поставени от МВФ в категорията на страните с висок риск от изпадане в дефолт. Всичко това поражда страховете, че много африкански държави ще се окажат заклещени в дългов капан, подкопавайки икономическото си развитие, едва 13 години след като бе приложена програмата Multilateral Debt Relief Initiative, която отписа задълженията на тези държави, които покриваха критериите за добро икономическо управление и намаляване на бедността.
Абеб Селаси, директор на африканското звено на МВФ, посочва, че въпреки повишаването на дълга, ситуацията в Субсахарска Африка (на юг от пустинята Сахара) е доста разнозначна и много държави могат да стабилизират задлъжнялостта си сравнително бързo, стига да оптимизират приходите си.
В доклад на МВФ относно балансите на страните от Африка се посочва, че няколко страни от наблюдавания регион, изпитващи дългови проблеми, всъщност се радват на добри ефекти в резултат на по-високите инвестиции и силният икономически растеж.
„Влошаването на фискалните баланси през последните 5 години не рефлектира върху размера на инвестициите”, пише в доклада. Износителите на стоки, като Нигерия, Чад, Конго и Замбия претърпяха спад на приходите от износ на петрол и метални руди. Настоящото повишаване на цените на стоките даде глътка въздух на тези страни, посочват от МВФ, но все пак много от тях имат дългов проблем.
Други африкански страни пък изпитват драстично увеличение на разходите, сочи докладът на организацията, като сред тях попадат Етиопия, Гана и Гамбия. Някои държави претърпяват удар, тъй като са теглили заеми в чуждестранни валути, след което са изпаднали в трудност да ги рефинансират в резултат на значителна обезценка. В този списък попадат страни като Кот д’Ивоар, Сенегал и Замбия.
Голямото ниво на корупция и порочни практики удря икономиките на страни като Република Конго, Мозамбик и Ангола.
Резултатът от всички това се изразява в значително увеличение на дълговата тежест, като според изчисления на МВФ дълговата тежест в страните с по-ниски доходи е скочила с 13 процентни пункта като дял от БВП през последните 5 години.
Програмите за отписване на дълга на африканските нации в близкото минало бяха предприети при доста по-високи нива на задлъжнялостта спрямо настоящото равнище. Ситуацията не може да се сравнява толкова лесно, тъй като преди 13 години по-голямата част от отписаният дълг не се обслужваше от местните правителства, докато в наши дни задълженията се плащат.
Въпреки това разходите за лихви нараснаха значително през последното десетилетие до 20% от данъчните приходи.
Виктор Гаспар, директор фискални политики към МВФ, посочва, че повишението на разходите за лихви се отразява частично на увеличаващата се зависимост от пазарни инструменти.
По време на пролетната среща на МВФ във Вашингтон организацията предупреди африканските страни, че трябва да увеличат ефективността на публичните разходи, да оставят публичните инвестиции на частния сектор и да предприемат пълна фискална консолидация, включително да гледат в посока нови приходи от данъци.
Някои анализатори обаче посочиха с пръст МВФ за това, че досега не е забелязала драстичното увеличение на дълга в Африка и твърде късно започва да говори за това.