Китайската икономика е изправена пред по-сериозни проблеми от евентуалната търговска война със Съединените щати. За това предупреждават експерти, цитирани от Financial Times.

В момента размяната на търговски удари и митнически санкции доминира заглавията в медиите, но всъщност забавянето на вътрешното потребление може да се окаже най-голямата опасност за китайската икономика.

Създалата се ситуация е своеобразен тест за управляващите в Пекин, които се опитват да намалят зависимостта на страната от евтините кредити и да ограничат рисковете във финансовата система.

Износът на Поднебесната империя запазва силни темпове на растеж, въпреки ескалацията на напрежението в отношенията със САЩ.

Към края на май китайският експорт бележи ръст от 13% на годишна база, докато по същото време на миналата година той бе едва 8 на сто.

Инвестициите в дълготрайни активи обаче, които включват строителство на нови сгради, промишлено оборудване и инфраструктура, и са основен двигател на икономическия растеж, през първите пет месеца на годината отчитат най-слабото си повишение от 1995 г. насам.

Продажбите на дребно, които пък са ключов измерител за потребителското търсене, се повишават с най-слабите темпове от 2003 г. насам.

Междувременно китайската валута поевтиня до шестмесечно дъно спрямо щатския долар, а борсовият индекс Shanghai Composite загуби 10% от стойността си през юни.

Миналия уикенд Китайската централна банка понижи размера на задължителните минимални резерви, които банките в страната трябва да държат на депозит в институцията. С този ход тя "освободи" около 700 милиарда юана, или малко над 106 милиарда долара, за инвестиции и кредитиране.

Централните банкери са категорични, че монетапната политика остава благоразумна, но понижаването на задължителните банкови резерви е поредната "скрита" мярка за инжектиране на свежи парични средства във финансовата система.

Приоритети за китайското правителство са контролът върху рисковете и качеството на растежа, а не толкова краткосрочните стимули, пише още изданието.

Особено на фона на предупрежденията от страна на Международния валутен фонд, а и на някои от висшите ръководители на Китайската комунистическа партия за последствията от постоянно нарастващия дълг и прахосването на пари за мащабни, но ненужни инвестиции.

Проблемът е, че през последното десетилетие управляващите на няколко пъти се отклониха от тези приоритети, тъй като стремежът към свиване на дълговото бреме щеше да означава провал в постигането на заложените амбициозни цели за икономическия растеж.

Известен напредък в тази посока бе отбелязан през последните 18 месеца, но според някои наблюдатели той няма как да бъде устойчив.

Националният институт по финансите и развитието, който представлява държавен тинк-танк, публикува доклад, който предупреждава за опасността от "финансова паника" в страната, породена от комбинацията между дългови фалити, обезценка на юана, намаляваща ликвидност, повишение на лихвените проценти и търговския конфликт с Вашингтон.

Сривът на китайските капиталови пазари е сигнал за тревогите на инвеститорите по отношение на икономическия растеж и за тяхното недоверие във възможностите на държавата да се намеси с нови агресивни финансови стимули.

Критиците на китайската политика в САЩ пък тълкуват обезценката на юана като поредното "оръжие" в задаващата се търговска война.

Други обаче са на мнение, че то не е търсено нарочно от Пекин, а е просто следствие от засилването на позициите на долара на валутните пазари и потенциалното отражение на по-високите митнически тарифи върху китайския търговски излишък.

Нещо повече - Китайската централна банка предприе интервенция по-рано тази седмица в подкрепа на валутата. Вероятно дори и в Пекин не биха искали да станат свидетели на неконтролируем срив във валутния курс, защото той ще доведе до нов масов отлив на капитали от страната, както се случи през 2015 и 2016 г. За централната банка това би бил най-лошият сценарий, смятат експертите, цитирани от FT.

С последната си "финансова инжекция" и намаляването на банковите резерви Китайската централна банка се опитва да удари "два заека с един куршум" - от една страна да осигури временен финансов стимул, но от друга да насърчи структурните реформи и свиването на дълговото бреме.

В своето изявление по-рано през седмицата институцията препоръча на големите банки в страната, които ще получат общо около 500 милиарда юана (или над 70 милиарда долара), да използват средствата за превръщане на дълговите си експозиции в капитал, чрез т. нар. debt-for-equity суапове. Целта е да бъдат намалени задълженията на големите държавни корпорации.

Препоръката към по-малките трезори, в които ще влязат около 200 милиарда юана (30 милиарда долара), е да насочат кредитирането към дребния и средния бизнес, който традиционно създава най-много работни места, но винаги е имал затруднения с достъпа до заемен капитал.

Според експертите обаче проследяването на средствата от страна на финансовия регулатор ще бъде много трудно, той като на практика те просто ще увеличат общата сума на паричното предлагане в страната.