Европейската комисия изпитва все по-силен обществен натиск за промяна на разпоредбите за лятното часово време на Стария континент. В момента европейците пренастройват часовниците си два пъти годишно - през март и октомври, но все по-голяма част от тях смятат "упражнението" за излишно и дори вредно, пише Financial Times.

През юли и август тази година Еврокомията проведе обществена онлайн консултация, в която всеки можеше да сподели мнението си "за" и "против" местенето на стрелките с един час напред през пролетта и с един час назад през есента. В допитването се включиха рекродните 4,6 милиона души, което според еврокомисарите е феноменален резултат. Никоя друга тема до този момент не е предизвиквала толкова активен обществен дебат.

Резултатите от анкетата все още не са оповестенин, но според анонимни източници, близки до администрацията в Брюксел, огромното мнозинство от хората са поискали прекратяване на практиката за преминаване към лятно часово време, пише изданието. Всяка европейска държава ще бъде свободна да избере в коя часова "зона" да остане - лятната или зимната. Великобритания например експериментира с въвеждане на постоянно лятно часово време в края на 60-те години на миналия век, но малко след това се отказва и се връща към "местенето" на стрелките.

Обединеното кралство прилага най-отдавна практиката на лятното часово време с цел пестене на енрегия още от годините преди Първата световна война. В други европейски държави тя е непозната чак до 70-те години на XX век. Причините за въвеждането й са различни, но повечето правителства по онова време считат, че така се подобрява енергийната ефективност, повишава се пътната безопасност и като цяло се максимизира използването на дневната светлина.

От 80-те години на миналия век в Европа е въведена стандартна практика за преминаването към лятно часово време през пролетта и обратно към астрономическото през есента. За да не се получава хаос във времеизмерването, всяка държава на континента извършва смените в последната неделя на март и в последната неделя на октомври.

В днешно време обаче се оказва, че положителните ефекти от тази практика вече не се усещат от повечето хора. Дори напротив - много от тях са на мнение, че смените от астрономическо към лятно часово време и обратно нарушават биологичния им ритъм и водят до здравословни проблеми. Според данните от социологическо проучване, проведено в Германия през март тази година, 73% от анкетираните са на мнение, че "местенето" на стрелките е отживелица и трябва да остане в историята. Само 31% считат, че това ще се случи в следващите пет години.

Около една четвърт от участниците в анкетата споделят, че изпитват здравословни проблеми заради пренастройването на часовниците по два пъти годишно. Умората, недоспиването и проблемите с концентрацията са най-често срещаните оплаквания.

Много политици като германския десноцентрист Херберт Рьол, отдавна лобират за премахването на лятното часово време. През 2016 година той отправи официално запитване към Европейския парламент - защо, ако тази практика не спестява почти никаква енергия в днешно време, гражданите на ЕС трябва да бъдат затормозявани с излишни проблеми?

Най-сериозните сезонни промени, свързани с лятното и астрономическото часово време, се наблюдават в северните части на Европа. Финландия и Литва са сред държавите, които официално поискаха да бъдат освободени от задължението да "въртят" часовниците назад и напред всяка година. Проблемът на Финландия например е, че в края на декември денят в Хелзинки - най-северната столица в ЕС - трае по-малко от шест часа. Финландските политици твърдят, че местенето на стрелките с час напред през март, а после обратно през октомври се отразява отрицателно на съня и работата на хората и може да причини трайни здравословни проблеми.

Онлайн консултацията, организирана от Европейската комисия, приключи по-рано този месец, а резултатите от нея ще бъдат подложени на вътрешно обсъждане, преди да бъдат оповестени. От институцията обаче напомнят, че онлайн допитването не е референдуми и съответно няма никаква правна стойност. Но ако действително противниците на "местенето на стрелките" са много повече от неговите поддръжници, вероятно ще се стигне до промени в настоящите разпоредби.

Всяко подобно предложение на Брюксел обаче ще трябва да премине през одобрението на националните правителства и парламенти в Общността.