Регулациите обикновено са проклятие в живота на всички, освен ако не сте адвокат, законотворец или колкото и странно да звучи – производител на домакински уреди.

През последното десетилетие хората станаха все по-зависими от уреди, като миялни машини и микровълнови печки, като броят на устройствата, които притежават, като таблети и смартфони, нарасна значително.

Така, съвсем логично изглежда твърдението, че домакинствата потребяват повече електрическа енергия отвсякога. Оказва се, че тенденцията е точно обратната. В много развити страни потреблението на ток от домакинствата всъщност намалява, предава Financial Times.

Във Великобритания потреблението нарасва с 32% в периода 1970 и 2004 г. Сега обаче реалностите са различни – през 2017 г. британците са потребили с 19% по-малко електричество.

Каква е причината за спада в потреблението?

Редица проучвания посочват, че днешните потребители вземат доста по-природосъобразни решения, когато избират електрониката си.

Добрата енергийна ефективност в домовете на хората обаче не се дължи само на поведенческа тенденция. Този процес се води от производителите, които постоянно търсят начин да повишават енергийната ефективност на стоките, които произвеждат.

“До голяма степен това се дължи на европейски регулации“, казва Бренда Бордман от Института по климатични промени към Oxford University.

Регулацията, която изисква всички домакински уреди – от лампите за осветление до хладилниците, да бъдат значително по-енергийно ефективни, допринася сериозно за спада в потреблението.

Според правилата на ЕС, електрониката трябва да се отбелязва със скала, варираща от A (най-ефективни) до G (най-малко ефективни) от 1995 г. насам.

След това през 2009 г. ЕС въведе и директива, която постави минимални стандарти, което автоматично елиминира от пазара най-нискоефективните електрически уреди.

Навремето, когато ЕС обяви тези регулации, производителите на потребителска електроника изразиха недоволство, казва Сиан Луис от Association of Manufacturers of Domestic Appliances.

“Но сега те са доста ентусиазирани“, казва тя.

Енергийната ефективност се превърна в търговска характеристика.

„Първоначално индустрията не искаше етикетите, но после вложи значително време и енергия в енергийна ефективност“, добавя Луис.

САЩ и Австралия са другите пазари, които въведоха сходна система на оценяване.

През 2010 г. ЕС представи ревизирана скала за оценяване на енергийната ефективност, като допълнително затегна регулацията.

Тъй като индустрията продължава да подобрява енергийната ефективност в продуктите си, ЕС реши от 2019 г. да промени скалата, като продуктите с оценка A+++ евентуално ще станат B, като това няма да промени изискванията за енергийна ефективност.

В бъдеще обаче редуцирането на потреблението на ток едва ли ще продължи с такива бързи темпове, смята Лукас Дейвис, професор от Haas School of Business към University of California.

По думите му, големите уреди, като хладилници, перални и климатици, вече са достигнали максималното ниво на енергийна ефективност, като хладилникът, например, използва ¼ от електричеството, което е потребявал в началото на 70-те години на миналия век.

Европа ще произвежда една четвърт от глобалната вятърна енергияЕвропейските оператори на вятърни електроцентрали ще инсталират по 17 гигавата нови мощности всяка година, което се равнява на около 17 ядрени реактора


Потенциал за увеличение на енергийната ефективност се крие в потребителската култура на домакинствата. Така например, подмяната на електрическите крушки с LED осветление може да намали потреблението на ток с до 80%. Според професор Дейвис, това е полето, предлагащо най-голям потенциал за подобрение.

В Европа жилищните сгради обаче често са стари, с множество проблеми, включително с електрическата инсталация, което води до по-високо потребление на ток. Новите сгради обаче се строят далеч по-енергийно ефективни в това отношение.

Така, според Бренда Бордман, дебатът за енергийната ефективност ще започва да засяга все повече темата за сградното строителство.