Азиатските акции бележат ръст днес, представяйки се по-добре от книжата на Уолстрийт. Лихвите по щатските държавни облигации се понижиха, след като Федералният резерв на САЩ вдигна лихвите, както се очакваше, придържайки се към своя сценарий за постепенно затягане на паричната политика.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI нарасна с 0.3%, докато южнокорейският Kospi се повиши до тримесечни върхове.

Японският Nikkei за кратко докосна осеммесечен максимум, след като от САЩ дадоха индикации, че засега няма да налагат повече мита върху японските автомобилни продукти, въпреки че индексът губеше 0.1% по-рано през деня.

Като цяло азиатските пазари се представиха по-добре от Уолстрийт, където Dow Jones се понижи с 0.4%, а S&P 500 изгуби 0.33%. Технологичният Nasdaq затвори с 0.21% надолу.

Лихвата по 10-годишните щатски държавни облигации се понижи с над 5 базисни пункта до 3.048%.

Понижението на лихвите по щатския дълг бе добра новина за Азия и другите развиващи се пазари, които бяха поставени под натиск от опасенията, че по-високите лихви в САЩ ще насърчат инвеститорите да пренасочат средства от развиващите се пазари към САЩ, в допълнение към опасенията около търговския конлфликт между САЩ и Китай.

Вчера Фед вдигна лихвата с четвърт процентен пункт до 2.00-2.25% и даде индикации, че предвижда ново увеличение през декември, още три през следващата година и едно през 2020 г.

Ако тези прогнози се оправдаят, лихвата ще нарасне до 3.4% през 2020 г., което е с около половин процентен пункт над така наречения неутрален лихвен процент.

Според някои инвеститори, необходимостта Фед да продължи да вдига лихвите е ограничена, тъй като инфлацията в САЩ не показва признаци за ръст засега, въпреки продължителния икономически растеж и високата заетост.

Безработицата в САЩ в момента е близо до най-ниското си ниво от 2001 г.

Неасигурността около икономическите перспективи се засилва и от търговските конфликти между администрацията на Тръмп и няколко от търговските партньори на САЩ.

Щатските мита и наложените насрещни налози от другите държави може да забавят икономическия растеж, а митата в множество сектори може да повишат инфлацията заради по-високите цени на вносните стоки.

Импулсът за щатската икономика от понижението на данъците на Тръмп се очаква да отслабне през следващата година, което засилва опасенията, че икономиката ще може да запази силното си представяне и след 2019 г.

На валутния пазар доларът се търгува разнопосочно след решението на Фед.

Доларовият индекс, който следи представянето на долара спрямо кошница от шест други основни валути, бе на ниво от 94.302 пункта, след като нарасна с 0.13% вчера. Индексът се движи над достигнатото в петък 2.5-годишно дъно от 93.808 пункта.

Еврото се търгуваше на ниво от 1.1749 спрямо долара, отстъпвайки от тримесечния връх от 1.18155, достигнат в понеделник.

Йената падна до 10-седмично дъно от 113.145 спрямо долара след изявлението на Фед, но след това възстанови част от позициите си до 112.79.

Цените на петрола нараснаха вследствие на очаквания спад в износа на Иран заради наложените от САЩ санкции, които трябва да влязат в сила през ноември.

Петролът от сорта брент поскъпна с 1.1%, до 82.22 долара за барел, близо до 4-годишния връх от 82.55 долара, достигнат във вторник. Фючърсите на щатския лек суров петрол поскъпнаха с 1.3%, до 72.47 долара за барел.