Според новия финансов министър на Бразилия Пауло Гедеш, правителството на новоизбрания крайнодесен президент Жаир Болсонаро може да окаже ефект в стил “Пиночет” на най-голямата икономика в Латинска Америка.

Болсонаро, който спечели изборите миналата неделя, слагайки край на близо 15-годишно управление на левицата, ще наследи една замираща икономика, обременена от раздутия публичен сектор, когато встъпи в длъжност на 1 януари.

Покойният чилийски диктатор генерал Аугусто Пиночет взе властта в Чили през 1973 г., след като свали с военен преврат президента социалист Салвадор Аленде, в трудно време за икономиката, когато страната страдаше от висока инфлация и фискални дефицити.

Решението на чилийския диктатор бе доза от икономиката на свободния пазар в стил Милтън Фридман, приложена от възпитаници на Чикагския университет. Болсонаро обмисля същия лек под формата на Гедеш, който има докторантура от Чикаго и е преподавал в Универистета на Чили през 1980 г., когато Пиночет все още бе на власт.

“Чикагските момчета спасиха Чили, оправиха Чили, оправиха бъркотията,” заяви Гедеш в интервю за Financial Times по-рано през годината.

Ако Болсонаро, известен със своята носталгия по военната диктатура в Бразилия, представлява за много гласоподаватели екстремно, но наложително решение за слагане на край на продължилия дълго време флирт на страната с левите, тогава Гедеш е неговият еквивалент в света на икономиката и финансите.

При правителствата на Работническата партия от 2002 г. насам публичният сектор на Бразилия е похарчил толкова пари, колкото една европейска социална държава, само че без същото качество на услугите. Лихвите са сред най-високите в света, публичният дълг скача, корупцията е повсеместна, а икономиката все още се мъчи да излезе от годините на рецесия.

За поддръжниците на Болсонаро безкомпромисните възгледи, свързани със свободния пазар, на 69-годишния Гедеш са единственият отговор. “Либералите знаят как се прави,” е заявявал Гедеш в миналото.

Инвеститорът с остър език от Рио де Жанейро досега бе слабо известен извън академичните кръгове и света на бизнеса. След като се връща от Чили в началото на 80-те години, той съосновава Banco Pactual през 1983 г., която впоследствие става BTG Pactual - бившата най-голяма бразилска независима банка.

След това той се присъединява към компанията за управление на активи JGP, преди да създаде собствен инвестиционен фонд на име Bozano Investimentos.

Гедеш си спомня, че при завръщането си от Чили през 80-те години е бил “дискриминиран заради това, че е свързан с Чикаго и Пиночет. Бях атакуван като радикален либерал ”.

Високопоставен бразилски икономист, който познава Гедеш, казва, че останалите академици никога не са го уважавали и са гледали на него като на “комарджия” от банковия свят.

Бившият управител на Централната банка на Бразилия Карлош Лангони, който е бил преподавател на Гедеш, твърди, че новият финансов министър е бил най-добрият студент във випуска си. “За първи път от много, много години имаме някой с подходящата визия за Бразилия,” казва Лагони.

Подобно на плана на Пиночет, Гедеш, който се присъединява към кампанията на Болсонаро едва през миналата година, нееднократно е повтарял, че негов приоритет е да сложи край на 7-процентния фискален дефицит на Бразилия чрез приватизации на 147-те държавни компании.

Най-голямата икономика в Латинска Америка губи еквивалента на Плана „Маршал“ всяка година в обслужването на огромните си задължения, казва той.

“Няма свещени крави,” казва Гедеш по отношение на приватизацията. Предизвикателството ще е да бъде убеден Болсонаро, който, според анализатори, е националист по сърце и вече изключи пълната продажба на важни държавни компании, като петролната Petrobras, електрическата Eletrobras и държавната банка Banco do Brasil.

Без тези компании “да се говори за приватизация става малко сложно”. Инвеститорите се интересуват много по-слабо от по-малките и не толкова рентабилни компании, предупреждава Зейна Латиф, старши икономист в XP Investimentos.

Другият план на Гедеш включва радикално опростяване на бразилската данъчна система, която е една от най-заплетените в света, както и реформа на скъпо струващата на страната пенсионна система, която заплашва да доминира все повече в бюджета.

Някои хора се опасяват, че сприхавият Гедеш не е много подходящ за обществения живот. В неделя, след като бе притиснат от аржентински журналист относно ролята на Бразилия в южноамериканския търговски блок Меркосур, той си изпусна нервите: “Вижте, има стил, който съвпада с този на президента, защото ние казваме истината. Ние не се притесняваме от това, че трябва да ви угаждаме на вас.”

Впоследствие той се извини. Според Родриго Константино, икономист, който е работил за Гедеш и го счита за свой ментор, обаче е “неизбежно да се стигне до сериозни търкания” между финансовия министър и неговия президент.

Според университетския преподавател Оливер Стункел, Гедеш има едно “мощно оръжие”, което би могъл да използва, за да налага волята си – правото да подаде оставка. “Той знае, че в минутата, в която подаде оставка, пазарите ще се сринат сериозно,” казва Стункел.

Надеждата е, че той ще се справи по-добре от чикагските момчета на Пиночет. Докато свиват фискалния дефицит, либерализират търговията и приватизират частни компании, те налагат фиксиран курс за местната валута, който пропада след кризата в региона от 1982 г.

Шумно обявяваната реформа за въвеждане на частно пенсинно осигуряване също е изправена пред много проблеми, като пенсионерите се оплакват, че плащанията са прекалено малки.

Поддръжниците на Гедеш обаче са оптимисти. “Това е подходящото време да се свършат нещата,” казва Лангони. “Сега има уникална възможнист за прилагането на този либерален шок заради фискална цена на публичния сектор в Бразилия.”

Що се отнася до самия Гедеш, той прави препратка към девиза на знамето на Бразилия „Ред и прогрес“. “Редът се среща с прогреса — редът е Болсонаро, а прогресът са либералните идеи,” казва той.