Руската противовъздушна отбранителна система С-400 може да изстрелва ракети със скорост от 2 километра в секунда, да идентифицира над 80 различни цели, като самолети, дронове и ракети по едно и също време от 400 километра разстояние и да засича летателни апарати, които преди това бяха невидими за радарите.

Но най-големият удар, нанесен от новото руско оръжие, не беше върху военни обекти, а върху икономическите санкции, наложени от Съединените щати, и върху усилията на Вашингтон да изолира Москва от глобалната икономическа карта, пише Financial Times.

Една от основните цели на икономическите ограничения беше именно руската отбранителна инудстрия. Но въпреки това през последната година Турция и Индия сключиха мащабни сделки за доставка на С-400, Китай вече получи първите заявени бройки, а Саудитска Арабия, Катар и Ирак започнаха преговори за закупуване на противовъздушната система.

Първите санкции, наложени от западните държави върху Русия, влязоха в сила през март 2014 г., след анексирането на Кримския полуостров. Икономическите ограничения имаха за цел да изолират Москва от световната финансова система, да затруднят експорта на страната и да лишат руския президент Владимир Путин от дипломатическа подкрепа.

Първоначално те бяха насочени изцяло срещу руските политически лица, държавните енергийни концерни и военно-промишления комплекс, а впоследствие обхванаха и други лица и компании.

Обвиненията в намеса в американските президентски избори, използването на химически оръжия в Сирия и опитът за убийството на бившия руски агент Сергей Скрипал във Великобритания доведоха до още по-строги рестрикции от страна на Запада.

До този момент обаче те не успяха да изпълнят основната си цел. Сближаването с Китай осигури на Русия достъп до финансиране, нови търговски възможности и дипломатически контакти. Москва задълбочи връзките си и с близкоизточните държави, като Турция, Израел, Саудитска Арабия и Иран, което й помогна да засили значително влиянието си в региона.

В същото време европейските лидери продължават да поддържат контактите си с Кремъл, като много от тях дори осъществиха лични срещи с Путин, Европа продължава да внася руски петрол и газ, а компаниите от Стария континент инвестират сериозни средства в Русия.

"Изолацията е невъзможна и това вече е ясно за всички. Преди 30 години, в съветската епоха, можеше и да проработи, тогава имаше само два блока. Сега обаче има толкова много възможности", казва Андрей Бистрицки от базирания в Москва мозъчен тръст Валдайски дискусионен клуб.

Агресивната реторика на Брюксел изобщо не съвпада с действията на повечето държави от Общността, пише още FT. Германия, например, която бе един от основните поддръжници на режима на санкциите след конфликта в Украйна, даде зелена светлина за изграждането на газопровода Северен поток 2, който ще доставя руски газ през Балтийско море.

Догодина германският автомобилен гигант Daimler започва производството на Mercedes-Benz E-Class в новия си завод край Москва.

Френският президент Еманюел Макрон бе специален гост на Путин по време на икономическия форум в Санкт Петербург, а малко след това френската петролна компания Total придоби 10% от руския проект Arctic LNG 2 на стойност 25.5 милиарда долара и отвори нов завод в близост до Москва.

Великобритания също се изявяваше като един от най-големите "ястреби" срещу Русия, но в същото време British Petroleum е един от най-големите чуждестранни инвеститори в Русия със своя дял от близо 20% в капитала на Роснефт - държавния петролен гигант, който попада в обсега на международните санкции.

Дори американската компания Boeing изгради нова производствена мощност в Централна Русия, където ще произвежда част от титаниевите компоненти за своите самолети.

Западните дипломати в Москва неофициално признават, че санкциите не успяха да постигнат целите, поставени от техните правителства. Някои от тях обясняват това с твърде тромавите процедури по тяхното налагане, позволили на Русия да пренастрои своята икономика.

Според други, поскъпването на суровините от 2016 г. насам е дало възможност на Москва да събере достатъчно средства, с които да компенсира загубите от търговските ограничения. Но повечето посочват като основна причина за провала липсата на политическа воля и основателните опасения на политическите лидери, че санкциите могат да навредят на бизнеса в техните собствени държави.

Изводът от цялата сага е, че Русия си остава твърде голяма и твърде важна дестинация за бизнеса, който не би позволил политиката да се изпречи на пътя му, пише още изданието.

Колкото до дипломатическите последствия и опитите за изолиране на Русия на международната сцена, Западът също не постига кой знае какви успехи. Нещо повече - Кремъл се превърна в мощен политически "брокер" в региона на Близкия изток след намесата си в сирийския конфликт на страната на Башар Асад и затоплянето на отношенията с Турция, Израел и Иран.

Най-драматичният обрат обаче се наблюдава в дипломатическите връзки с Китай и Саудитска Арабия. Личните контакти на Путин с китайския президент Си Дзинпин и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман донесоха на Русия значителни ползи, които далеч надхвърлят продажбите на С-400.

Миналата година търговията с Китай заема 15.5% от общия стокообмен на Русия, в сравнение с едва 10.6 на сто през 2013 г. В същото време делът на ЕС пада от 49.6 на 43.8%.

Миналия месец много от западните дипломати и корпоративни шефове бойкотираха икономическата конференция в Рияд заради убийството на журналиста Джамал Кашоги, а Русия изпрати официална делегация и публично изрази подкрепата си за саудитския режим.

Анализаторите тълкуват разнопосочно дипломатическите усилия на Кремъл. Някои от тях се съмняват в тяхната дългосрочна перспектива и считат, че са просто отчаян опит на Путин да покаже на Запада, че все още има приятели по света.

Други обаче са на мнение, че новата динамика в дипломатическите отношения има шанс да се превърне в много по-комплексно сътрудничество, противопоставящо се на глобалния "еднополюсен" модел.

Независимо от тяхната ефективност, санкциите вероятно ще продължат още известно време. Победата на Демократическата партия в изборите за Конгрес на САЩ увеличиха шанса за прокарването на нови законодателни мерки, които да наложат нови рестрикции върху руските банки и достъпа на Кремъл до облигационните пазари.

Не са много и експертите, които очакват разговорите между Доналд Тръмп и Владимир Путин тази неделя в Париж и по-късно през ноември в Буенос Айрес, по време на срещата на Г20, да доведат до някаква съществена промяна във взаимоотношенията между двете суперсили.

"В съветската епоха срещите на високо равнище обикновено водеха до подобряване на ситуацията. Днес е точно обратното. Според мен в следващите няколко години противоречията ще стават все по-силни", прогнозира Андрей Бистрицки.

FT припомня, че през септември Вашингтон наложи санкции на китайските военни заради покупката на руската противовъздушна система С-400, предизвиквайки гневни реакции от страна на Пекин.

САЩ предупредиха Индия, Саудитска Арабия и Турция, че също могат да станат обект на икономически ограничения, ако осъществят планираните доставки на руска военна техника.

Въпреки това индийският премиер Нарендра Моди посрещна с прегръдка Владимир Путин през октомври и подписа сделката на стойност 5 милиарда долара.

Не всички в Русия обаче приемат единодушно отдалечаването й от Запада. Санкциите ограничиха достъпа на руските олигарси до чуждестранните банки, адвокати, училища и болници, които отдавна се бяха превърнали в неизменна част от техния начин на живот.

"Новите партньорства са нещо хубаво, но руският елит се чувства по-комфортно на френската Ривиера, отколкото на островите в Южнокитайско море. Новият световен ред сигурно е по-добър от настоящия, но все пак на никой тук не му допада кой знае колко китайския начин на живот", заявява пред FT един от санкционираните руски бизнесмени, предпочел да запази анонимност.