Пешеходните пътеки, наричани още „зебри“, сякаш са универсални за целия свят. Това обаче се оказва заблуда. В различни страни можете да видите пешеходни пътеки, оформени по съвсем непознат начин.

Например, като тигър или дори крава. В тази статия ще поговорим за историята на пешеходните пътеки – от Древен Рим до наши дни.

Зараждането на пешеходните пътеки започва от древни времена, когато са построени първите пътища в Гърция и Рим, в древно Мексико и др. Тогава пътищата са маркирани по средата със светли камъни, за да се разграничават платната за движение.

До наши дни са запазени част от пешеходните пътеки по древноримските пътища.

Като правило това били три-четири камъка, по които пешеходците могли да стъпват, за да преминават без усилия през пътното платно.

Със съвременната „зебра“ тези камъни нямат кой знае колко общо – само приликата ги прави външно сходни.

На римляните камъните им били нужни, за да може да не се стъпва по отходните отпадъци, които обикновено се изхвърляли на пътя.

Историците казват, че историята на пешеходната пътека трябва да се разглежда с появата на автомобилното движение. Един от първите, които посочват необходимостта от появата й, е Едуард Н. Хайнс, член на пътната комисия на Мичиган.

Веднъж по стечение на обстоятелствата пред него по тесен път минавал млековоз, от който изтичала бялата течност. Следата на пътя провокирала Хайнс да заключи, че на пътното платно може да се нанасят специални знаци.

В град Индио, щата Калифорния, се появява пешеходна пътека през 1924 г. Тя е резултат от борбата на медицинската сестра Джун МакКеръл. Жената над 10 години водила просветителска дейност, опитвайки се да докаже, че една пешеходна пътека на пътя ще помогне за регулиране на движението.

Жената самостоятелно нанасяла зебри на пътя, минаващ до дома й. Изнасяла лекции, сътрудничила си с обществени организации. Накрая гласът й бил чут.

В Съветския съюз пешеходната пътека се появява за първи път през 1933 г. Тогава московските мостове започнали да се покриват с асфалт. Любопитен факт е, че новите порядки не били приети веднага.

Имало такива, които триели сигнализацията на пътя. Тогава било решено тя да се нанася с устойчива боя – както вече се правило в други страни.

Пешеходната пътека, наречена зебра, се появила във Великобритания през 1951 г. В продължение на 3 години били тествани над 1000 варианта. Като резултат било установено, че за човешкото око е по-просто да се откроят на черен път светли ивици.

100 лв глоба за пешеходец без хендсфриСанкционират и чатенето по време на пресичане


Сравнението на пешеходната пътека със зебра принадлежи на премиера на Великобритания Калахан. Той внимателно следял изхода от експеримента.

Търсенето на идеалната пешеходна пътека продължително още дълго време. Били предложени други зооморфни варианти: панда, пеликан, тукан, албатрос и др.

Основният цвят, който се използва за пешеходни пътеки, е белият. В някои страни обаче се използва жълт. Такива пътеки можете да видите в някои градове на САЩ, Швейцария, Италия.



В Китай жълтите пешеходни пътеки е прието да се наричат „пътека-тигър“.



Има един град с уникални пешеходни пътеки – испанският град Ла Коруня. Тук зебрите са нанесени с петна, характерни за окраската на кравите. Градът е най-големият производител на млечна продукция.