Нека се върнем назад във времето.

Датата е 20 ноември 1998 г.

Безпрецедентно обединение на международен екип от астрономи, инженери и учени вижда как години упорита работа се материализира под формата на изстрелването на първия компонент на Международната космическа станция (МКС).

От тогава през най-големия космически кораб, строен някога, вече са преминали множество космонавти, извършили безброй експерименти на борда му.

Щатското издание TechCrunch e подбрало някои от най-забележителните моменти, свързани с Международната космическа станция по случай 20-ата годишнина от излизането ѝ в космоса.

1984 г. : Роналд Рейгън предлага създаването на МКС, но без Русия

Идеята за МКС първоначално идва от САЩ, но много скоро към проекта се присъединяват Канада, Япония и Европа, като тогавашният СССР остава извън пакта.

Политическите взаимоотношения между САЩ и СССР по това време изобщо не са цветущи, като въпреки че учените предпочитат всички да работят заедно, политическата реалност не позволява това. Така работата започва без участието на Русия и СССР.

1993 г.: Клинтън добавя Русия към сметката

Разпадането на СССР и промяната на политическата карта на света провокира тогавашния щатски президент Буш да започне да работи с Русия за МКС, но по-доста ограничен начин – като доставчик и гост на изстрелванията.

Година по-късно обаче президентът Бил Клинтън обявява, че Русия ще е пълноправен партньор. Това е както практическо, така и политическо решение. Влизането на Русия в проекта ще спести милиарди, но и ще помогне за решаването на някои политически въпроси между двете страни.

Така най-накрая започва изграждането на първите елементи от МКС.

1998 г.: Първите компоненти – Заря и Unity

Въпреки че Русия започва като нежелан партньор в този проект, впоследствие тя има привилегията да изстреля един от първите и базови елементи на МКС. Това се случва на 20 ноември 1998 г., или преди 20 години.

В наши дни Zarya Functional Cargo Block продължава да се използва, оформяйки портала на руската част на станцията.

Месец по-късно бива изстрелян и Unity Node 1. Този елемент все още е в космоса и продължава да е свързан с руската Заря.

2000 г: Първият продължителен престой в космоса

Точно година след като Заря е изстреляна, космонавти започват да използва МКС за първи път. Към днешна дата вече 230 души са преминали през станцията.

2003 г.: Трагедия

След фаталното изстрелване на Space Shuttle Columbia, мисиите до МКС са замразени за 2 години, тъй като това е основното средство на САЩ за поддръжка на станцията.

Така тази отговорност се предава на Roscosmos до 2005 г., като Щатите започват пак да изтрелват совалки с хора на борда чак през средата на 2006 г.

2007 г.: Kibo

Множество модули са добавяни към МКС през годините, но най-големият е японският Kibo. Нужни са няколко мисии, за да се доставят всички части от модула, който увеличава капацитета на станцията да генерира соларна енергия.

Понастояшем Kibo е доста популярен модул за извършването на всякакви експерименти, публични и частни.

2010 г: Cupola

Ако Kibo е най-големият компонент от МКС, то Cupola е най-известният. Гигатският мехур, разполагащ със 7 прозореца, прилича на нещо от научната фантастика, като от него са направени едни от най-впечатляващите кадри – вътрени и външни.

2014 г.: Красота

Благодарение на Cupola, заснемането на кадри на Земята става по-лесно.

Повечето популярни снимки на космоса са направени именно от този модул, а учените могат да наблюдават различни феномени чрез изцяло нова перспектива.

2015 г: Генадий Падалка поставя рекорд

По реме на своето пето пътуване до МКС Генадий Падалка поставя световен рекорд за най-дълго време, прекарано в космоса. Когато се завръща на Земята, общото време, прекарано от него в космоса, достига 878 дни.

Така Падалка дръпва доста напред в това своеобразно състезание, което е доминирано предимно от руснаци. Представителят на НАСА Пеги Уитсън е американецът с най-много дни в космоса – 666 дни в рамките на три мисии.

2016 г.: Китайската станция се свързва с МКС

Космосът може да самотно място. Поради това, когато от китайския модул Tiangong-2, който трябва да послужи за база на бъдеща китайска космическа станция, бива изпратено топло съобщение до най-новите представители на екипажа на МКС, картинката започва да изглежда действително сякаш за глобалното сътрудничество няма невъзможни неща.

2018 г. Инцидент

Мисия с екипаж на борда - астронавтът Ник Хага и космонавтът Алексей Овчинин, се натъкнат на сериозна грешка по време на старта, което, за щастие, не довежда до наранявания или смъртни случаи, но разтърсва космическата общност.

Космическият кораб Союз е доказвал себе си редица пъти през годините, но няма как да се проема риск, когато става дума за човешки животи, като поради това бъдещите мисии биват отложени.

Така за първи път става възможно МКС да остане без екипаж, тъй като няма как да бъдат изпратени заместници на изтеглящите се космонавти.

За щастие, нова мисия бива планирана за началото на декември тази година, която ще попречи на подобен развой на събитията.

2019 г.: Първата частна мисия?

Тъй като Русия е отговорна за всички изстрелвания с екипаж на борда през последните години, САЩ планира да се отърси от тази зависимост, работейки по ново поколение капсули, които трябва да отговарят на стандартите, зададени от Союз.

SpaceX и Boeing планират през 2019 г. полети за техните капсули Crew Dragon и Starliner, но поради регулаторни проблеми тези стартове е възможно да бъдат отложени.

МКС има бляскаво бъдеще след 20 години в космоса.

Средствата за проекта са осигурено до 2025 г., но все повече започва да се говори за нова космическа станция между Русия и Китай, докато САЩ са насочили погледите си към Луната.

Трудно е да си представим космоса без МКС с множество астронавти вътре в нея, така че нека пожелаем на проекта още поне 20 години съществуване.