Газопроводът „Турски поток“ може да бъде изграден през България, Сърбия, Унгария и Словакия, пише в днешния си брой вестник „Комерсант“. Според изданието свидетелство за това, че газопроводът ще премине през България, Сърбия, Унгария и Словакия, са материалите на газотранспортните оператори на тези страни в рамките на процедурата за резервиране на техните бъдещи мощности (open season).

Тази процедура е предвидена от законодателството за строителството на газопроводи. Българските компании планират да проведат търг през декември, останалите вече са направили това през октомври, посочва БГНЕС. Новите мощности могат да бъдат резервирани от октомври 2022 г. за седем години, пише „Комерсант“.

Според източници на вестника „Газпром“ планира да резервира всички предложени мощности. Същата процедура руският концерн е използвал за резервирането на мощностите за продължаването на газопровода „Северен поток-2“ в Германия, Чехия и Словакия. „От „Газпром“ отказаха коментар.

Строителството на „Турски поток“

В понеделник „Газпром“ завърши строителството на морската част от „Турски поток“. В церемонията взеха участие президентите на Русия Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. Проектът „Турски поток“ предвижда строителството на газопровод по дъното на Черно море до европейската част на Турция.

Дължината на морската част на тръбопровода е около 910 км, на сухопътната част по територията на Турция - 180 км. Първата отсечка е предназначена за снабдяването на турския пазар, втората – за страните от Южна Европа и Балканите. Капацитетът на всяка една от отсечките е по 15.75 милиарда куб.м. газ. Планира се те да бъдат пуснати в експлоатация в края на 2019 г.

Газопроводът „Турски поток“ замени „Южен поток“, който трябваше да излезе на българския бряг, но тъй като неговото строителство не отговаряше на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС, проектът беше спрян на 1 декември 2014 г. Тогава в Анкара руският президент Владимир Путин обяви пред своя турски колега Реджеп Ердоган новия проект за газопровод, който в първоначалния си вид трябваше да се състои от четири отсечки, както спрения „Южен поток“.

Впоследствие той беше редуциран до две. В продължение на две години се обсъждаха два варианта за продължаването на „Турски поток“ за Европа:

1. През Гърция за Южна Италия. Този вариант е по-малко вероятен, защото в Южна Италия има слабо потребление на "синьо гориво" ;

2. През България за Сърбия и Унгария. Вторият вариант е по-вероятен. Ако бъде реализиран, България ще запази мястото си на газовата карта на Европа, защото с реализацията на първата отсечка на „Турски поток“ ние губим транзита за Турция, който представлява лъвския дял от количествата „синьо гориво“, които се транспортират в момента от нашата газопроводна система.

В същото време борбата между Русия и САЩ за газовия пазар на ЕС се разраства. Наскоро американският министър на енергетиката Рик Пери заяви в Будапеща, че Вашингтон е против „Турски поток“. САЩ искат да снабдяват страните-членки на ЕС със свой втечнен природен газ.

Конкретно за България това може да стане през един евентуален терминал, който да се изгради в Дедеагач (Александруполис) и от там през бъдещия интерконектор с Гърция да влезе у нас. По отношение на цените американският ВПГ за момента остават с 30% по-скъп от руския тръбопроводен газ, отбелязват от Европейската комисия.