През октомври 2008 г., в разгара на финансовата криза, главният изпълнителен директор на Berkshire Hathaway Уорън Бъфет се обажда късно през нощта по телефона на тогавашния министър на финансите Хенри "Ханк" Полсън с идея за това как правителството би могло да помогне на икономиката.

Полсън бил заспал. Той имал натоварена вечер, в която обсъждал със своя екип различни идеи за предприемане на действия, които да възстановят доверието в Уолстрийт.

"Бях толкова изтощен," спомня си Полсън в нов документален филм, излъчен наскоро по HBO. Във филма има интервюта с представители на частния и държавния сектор, които са заемали високи позиции по време на кризата, сред които и бившите президенти на САЩ Барак Обама и Джордж Буш.

По онова време Конгресът точно бе приел Закона за спешно стабилизиране на икономиката и бе създал Програмата за изкупуване на проблемни активи (TARP) на стойносст 700 млрд. долара от фалиращите банки. Тези действия обаче не бяха достатъчни, за да успокоят инвеститорите.

"Докато прокарвахме тези закони през Конгреса, ситуацията се влоши. Вече имахме двата най-големи банкови фалита в историята на САЩ в лицето на Wachovia и Washington Mutual," казва Полсън. "Имахме нужда от нещо, което щеше да проработи много по-бързо и да бъде много по-силно."

Докато експертите се опитват да намерят решение, Бъфет се свързва с с Полсън и предлага своята идея.

Предложението на Бъфет

Първоначално, след като точно бил събуден и не очаквал подобно обаждане, Полсън бил объркан и дори не бил сигурен дали това на телефона е Бъфет: "Майка ми има помощник на име Уорън и си казах: 'Защо ми се обажда?'"

След като разбрал какво точно се случва, Полсън казва, че започнал да слуша, докато Бъфет "излагаше своята идея, която бе в основата на това, което направихме."

Бъфет си спомня, че това, което казал на Полсън, било, че "Може би има повече смисъл да се вкарат повече капитали в банките, отколкото да се опитат да се изкупят тези активи."

На 13 октомври главните изпълнителни директори на големите банки, сред които Джон Мак от Morgan Stanley, Джейми Даймън от J.P. Morgan, Лойд Бленкфайн от Goldman Sachs, Джон Тейн от Merrill Lynch и Викрам Пандит от Citigroup се събират в Министерството на финансите, за да обсъдят предложението.

Не всички банки имали нужда от помощ тогава, а някои от шефовете не желаели да приемат средства, страхувайки се, че това може да изпрати сигнал до обществото, че изпитват затруднения и да накара акционерите да излязат.

Топ 10 на най-богатите хора във финансовата индустрияНаскоро списание Forbes публикува тазгодишната си класация на най-богатите милиардери в САЩ. Това са най-богатите хора в света на финансите

Полсън обаче настоял, че спасителните средства за банките са необходими за възстановяването на вярата в икономиката и всички присъстващи, в крайна сметка, се съгласили.

"Вижте, ако имам късмет, бордът на дректорите ще ме уволни и ще се отърва от цялата тази лудост," казал Мак тогава.

Срещата, в крайна сметка, води до това, че Министерството на финансите инжектира 250 млрд. долара в банковата система, изтегляйки средства от TARP.

Реакциите на спасителната операция

Планът не бе добре приет от всички. По улиците имаше протести, като гражданите негодуваха от това, че се използват пари на данъкоплатците за спясяване на богатите инвеститори на Уолстрийт, чиято лоша преценка, според мнозина, е предизвикала кризата.

"Мисля, че все още има много хора, които смятат, че сме спасявали компании и сме помагали на Уолстрийт, защото сме се опитвали да помагаме на нашите приятели във финансовата индустрия, а не защото сме искали да защитим щатската икономика," казва бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке.

Полсън, Бернанке и президентът на подразделението на Фед в Ню Йорк Тим Гайтнър казват, че са спасили Уолстрийт, за да помогнат на всички останали. Тримата признават, че не са се справили перфектно с овладяването на кризата, тъй като не са успяват да предотвратят фалита на Lehman Brothers, например, но стоят твърдо зад решението си да налеят отново средства в икономиката чрез банките.

Пазарът се възстанови постепенно от 2009 г., отбелязва Полсън и по тази причина той нарича спасяването на банките "най-успешната програма, която е силно мразена, в историята на човечеството."

"Тази намеса вероятно предотврати депресия", казва бившият президент Джордж Буш, макар че не може да го докаже.

В очакване на следващата криза

Въпреки че щатската икономика, в крайна сметка, се възстанови от кризата от 2008 г., някои експерти предвиждат, че неадекватните банкови регулации биха могли да предизвикат друга криза в близко бъдеще.

В началото на седмицата бившият председател на Фед Джанет Йелън заяви, че рисковите заеми са притеснителна сфера. "Мисля, че положението се подобри, но въпреки това смятам, че има огромни дупки в системата. "Наличните инструментите за справяне с появяващите се проблеми не са страхотни в САЩ."

През септември Бъфет заяви, че друга финансова криза е неизбежна, благодарение на същите фундаментални човешки характеристики, които са допринесли за онази пред 10 години: завист и лачност. За съжаление, според Бъфет, "това е неизменна част от системата."