Невръстната ми дъщеря имаше затруднения със закопчаването на колана на столчето си. "Почти," мърмореше си тя, докато опитваше отново и отново.

"Почти," съгласявах се аз, опитвайки се да не кръжа над нея. Когато успя, аз възкликнах: "Ти успя! Беше трудно, но ти продължи да опитваш и успя. Толкова се гордея с теб."

Начинът, по който похвалих усилията й, изискваше малко усилие и от моя страна, пише Трейси Къчлоу в Huffpost. Ако не знаех, че така трябва да се постъпи, можеше просто да кажа: "Умно момиче!" (или дори "Ето, нека ти помогна с това.")

Кое е толкова лошото при този подход? Вижте по-долу.

Керъл Дуек от Станфордския университет изучава мотивацията и постоянството от 60-те години на миналия век. Тя открива, че децата спадат към две различни категории:

  • Тези с фиксирана нагласа, които смятат, че успехите им са в резултат на вродения им талант или ум.
  • Тези с прогресивна нагласа, които смятат, че успехите им са резултат от усърдна работа.

    • Фиксирана нагласа: “Ако ви се налага да работите усърдно, значи нямате способности.“

    Децата с фиксирана нагласа смятат, че човек си остава с интелекта, с който е роден. Те биха се съгласили със следното твърдение: " Ако ви се налага да работите усърдно, значи нямате способности. Ако имате способности, нещата ви се получават естествено."

    Когато се претърпяват неуспехи, тези деца се чувстват сякаш са в капан. Те започват да мислят, че сигурно не са толкова талантливи или умни, колкото всички около тях им казват, че са. Те избягват предизвикателствата, страхувайки се, че няма да изглеждат умни.

    Прогресивна нагласа: „Колкото повече предизвиквате себе си, толкова по-умни ставате.“

    Децата с прогресивна нагласа смятат, че интелектът може да се култивира: колкото повече се учиш, толкова по-умен ставаш. Тези деца разбират, че дори гениите трябва да работят усърдно.

    Когато претъпят някакъв неуспех, те вярват, че могат да прогресират, като вложат повече усилия. Те ценят повече това да научават нови неща, отлкото да изглеждат умни. Те проявяват постоянство при трудни задачи.

    Какво създава тези схващания у вашите деца? Начинът, по който хвалим усилията им, започвайки още от първата им година.

    Проучването

    В едно проучване Дуек събира петокласници, разделя ги на две групи на случаен принцип и ги кара да решават задачи от тест за интелигентност. След това хвали първата група заради техния интелект:

    "Уау, това е един наистина добър резултат. Сигурно сте наистина умни, за да се правяте с това."

    Похвалата за втората група е свързана с положените от тях усилия:

    "Уау, това е един наистина добър резултат. Сигурно сте се постарали доста добре."

    Тя продължава да тества децата, в това число като им дава възможност да избират между по-трудни и по-леки задачи.

    Децата, които получавали похвала за своите усилия, имали склонност да приемат по-предизвикателни задачи, знаейки, че могат да научат повече неща. Те били по-склонни да продължават да се чувстват мотивирани да се учат и да запазват увереността си с нарастването на сложността на задачите.

    Децата, които получавали похвали за своя интелект, избирали по-лесните задачи, знаейки, че вероятността за успех е по-голяма. Те губят своята увереност с нарастването на сложността на задачите и били много по-склонни да раздуват резултатите си от тестовете при повторното преброяване.

    След това Дуек и нейните колеги изваждат проучването извън лабораторията и го пренасят у дома. В продължение на две години учени от Станфордския университет и от Университета на Чикаго посещавали на всеки четири месеца 53 семейства и ги записвали в продължение на 90 минути, докато следват обичайния ход на деня си.

    Децата били на 14 месеца в началото на проучването.

    13 неща, които психически устойчивите родители не правятОтлеждането на психически устойчиви деца, които са подготвени да се справят с предизвикателствата на реалния живот, изисква родителите да се откажат от нездравословните, но въпреки това популярни родителски практики, които лишават децата им от психическата сила


    Учените след това изчислили колко често родителите използвали всеки вид похвала: похвала на усилието; похвала на черти от характера; и "друга похвала", която има неутрален ефект, като "Добре!" и "Уау!"

    Те изчакали пет години.

    След това изследвали децата, които вече били на възраст 7 - 8 години, относно нагласата им спрямо предизвикателствата и научаването на нови неща. Децата с прогресивна нагласа били по-склонни към приемането на предизвикателства. Кои деца имали прогресивна нагласа? Тези, които като по-малки били чували повече пихвали свързани с процеса.

    Може ли да се промени фиксираната нагласа?

    Дуек имала същия въпрос. Затова включила в свое проучване прогимназисти и студенти с фиксирана нагласа. Тя открила, че участниците в проучването успяват да подобрят оценките си, ако бъдет научени, че мозъкът е като мускул: интелектът не е фиксиран.

    Не е прекалено късно – нито за децата ви, нито за вас. Салман Кан от Khan Academy се е заел с мисията да информира хората за това. Той създава вдъхновяващо видео въз основа на работата на Дуек, което носи заглавието "Можете да научите всичко".

    Посланието е, че мозъкът е като мускул. Колкото повече го използвате, толкова по-силен става. Начинът, по който тренирате мозъка си, е като приемате предизвикателства, практикувате умения, научавате нови неща. "Мозъкът израства най-много, когато дава грешни, а не верни отговори на въпросите", казва Кан.

    Точно по тази причина, когато моето малко дете се опитваше да закопчае само колана на столчето си, аз трябваше да я окуража да се заеме с това предизвикателство, като кажа "Почти!" и "Опитай отново", вместо "Ето, нека го направя вместо теб", пише Къчлоу.

    "Ако обществото като цяло започне да приема трудностите, които съпътстват научаването на нови неща, няма ограничение какво би би означало това за човешкия потенциал в световен мащаб," пише Кан.