Частичното блокиране на американската държавна администрация, което приключи в края на миналата седмица, може да струва на най-голямата световна икономика 3 млрд. долара през 2019 г. Това съобщават представители на бюджетната комисия в Конгреса, цититани от The Wall Street Journal.

В доклада на комисията се посочва, че 35-дневното блокиране на част от държавните структури може да изтрие 0.4% от годишния ръст на брутния вътрешен продукт. Актуализираната прогноза е за повишение на БВП с 2.1% на годишна база през първото тримесечие на 2019 г., докато преди блокажа тя бе за ръст от 2.5 на сто.

Икономическата активност бе повлияна от замразяването на дейността на част от институциите най-вече заради това, че около 380 000 държавни служители временно останаха неактивни, както и заради забавянето на някои държавни инвестиции и поръчки на стоки и услуги. Всички тези фактори доведоха до спад в общото потребление.

Освен това тази оценка на бюджетната комисия не включва косвените икономически последствия, като например невъзможността на много компании да получат навреме разрешителни и лицензи от федералните служби или да теглят кредити, свързани с осигуряването на държавни гаранции.

"Тези фактори вероятно са накарали много фирми да отложат част от своите инвестиции или да отворят по-малко работни места. Точният размер на нанесените икономически щети все още е неясен, но ако блокажът бе продължил повече от пет седмици, те можеха да станат наистина сериозни", се казва още в доклада на комисията.

Нейният председател Кейт Хол предупреждава, че тези рискове могат да се завърнат, ако отново се стигне до частично "замразяване" на държавната администрация.

Петседмичният блокаж беше най-дългият в историята на САЩ и, според изчисленията на икономистите, е изтрил над 11 млрд. долара от брутния вътрешен продукт на страната - 3 млрд. през четвъртото тримесечие на 2018 и още 8 млрд. в първото на 2019 г.

Очаква се част от това изоставане да бъде наваксано през следващите няколко месеца, когато БВП ще расте малко по-силно, отколкото при нормални обстоятелства, тъй като част от отложените инвестиции ввсе пак ще бъдат реализирани. Но според бюджетната комисия в Конгреса, около 3 млрд. долара, или 0.2% от прогнозния БВП за 2019 г., никога няма да бъдат възстановени.

В края на миналата седмица президентът Доналд Тръмп постигна споразумение с лидерите на контролирания от демократите Конгрес за временно "отблокиране" на администрацията за срок от три седмици, докато траят преговорите между републиканци и демократи. Основната спорна тема си остават допълнителните разходи за повишаване на граничната сигурност в новия закон за държавния бюджет.

Историята показва, че и в миналото временните затруднения в работата на правителствените служби са оказвали трайни негативни икономически ефекти. През 1996 г. има два такива случая с обща продължителност от 26 дни, които са довели до загуби от 1.4 млрд. долара за хазната. През 2013 г. администрацията отново беше блокирана за 16 дни, като загубите достигнаха над 2 млрд. долара.

Говорителят на камарата на Конгреса Нанси Пелоси заяви, че президентът Тръмп трябва по възможно най-бързия начин да осигури финансирането на администрацията през оставащите месеци от фискалната година и да подпише бюджетната рамка веднага, след като тя бъде гласувана от народните представители, ако иска да избегне ново блокиране на институциите.

Един от водещите икономически съветници на Тръмп Лоурънс Къдлоу обаче заяви, че прогнозите на бюджетната комисия в конгреса не представляват повод за притеснение. "Ние често имаме разногласия с представителите на комисията и в този случай аз не бих се съгласил с тяхната прогноза", заяви той.

От комисията очакват, че позитивните ефекти от данъчните облекчения и увеличените държавни инвестиции в икономиката ще започнат да отслабват през 2019 г. След като миналата година ръстът на БВП на САЩ достигна 3.1%, което е най-високата стойност от 2005 г. насам, пред 2019 г. се очаква той да се забави до 2.3% за цялата година.

Освен това в доклада на комисията се посочва, че правителствените радздходи вероятно ще продължат да се увеличават и през следващото десетилетие, но темповете им на растеж ще изпреварват тези на приходите. Основните проблеми са свързани с повишаващите се лихвени проценти, които оскъпяват обслужването на държавния дълг, както и застаряващото население, което води до увеличение на разходите за социални осигуровки и медицински услуги.

Очаква се през следващите десет години бюджетният дефицит да се движи средно около 1.2 трлн. долара на годишна база, или около 4.4% от БВП. Това би било доста над средната стойност от 2.9% от БВП, регистрирана през последните 50 години.

Държавният дълг на САЩ пък се предвижда да нарасне от 78% от БВП към момента до 93% към края на 2029 г.