Африка - новата магистрала на хероина
Доскоро хероиновата зависимост в Африка не беше често срещано явление. През 80-те и 90-те години на миналия век потребителите на забранения опиат се срещаха най-вече из популярните курорти, като Занзибар, и хипарските квартали на големите градове, като Йоханесбург.
От 2006 г. насам обаче употребата на хероин в африканските държави нараства по-бързо от всяко друго място по света, показват данните на Службата на ООН по наркотиците и престъпността, цитирани от The Economist.
Наркотрафикът вече оказва своите опустошителни ефекти не само върху здравето, но и върху политическия климат в тези страни. Донякъде по-високата употреба на хероин в Африка отразява увеличаващото се предлагане в световен мащаб. От Афганистан, например, където талибаните все още контролират значителна част от територията, идва 85% от цялото световно производство на хероин.
Само за 2017 г. произведеният в страната опиум бележи ръст от 65%, до 10 500 тона. Това е рекордно количество за последните 18 години, откакто ООН събира статистически данни.
Но освен че днес в световен мащаб се произвежда много повече хероин, все по-голяма част от него минава именно през Африка. Т. нар. "балкански маршрут", който преминава от Афганистан през Иран, Турция и Югоизточна Европа (в това число и през България), беше основната артерия за наркотрафика към Европа.
През последното десетилетие обаче този транспортен коридор загуби своята атрактивност, като една от основните причини е затягането на граничния контрол по турските граници. Той беше наложен вследствие на бежанската вълна към Европа, предизвикана от войната в Сирия.
Това принуди наркотрафикантите все по-често да използват т. нар. "южен маршрут", който е популярен в ъндърграунд средите и като "пушеното трасе" (smack track). Хероинът се транспортира от Афганистан до южното крайбрежие на Пакистан, преминава покрай бреговете на Арабския полуостров и достига до Сомалия, Кения, Танзания и Мозамбик.
Малките лодки на контрабандистите доставят стоката до плажовете, пристанищата и складовете по източното африканско крайбрежие. Оттам хероинът тръгва по пътищата към Южна Африка или с кораби и самолети поема към Европа и Америка.
Тази транспортна алтернатива е по-дълга от "балканския маршрут", но високата норма на печалба, която реализират контрабандистите, напълно компенсира логистичното оскъпяване, пише The Economist.
Местните власти, като цяло, се провалят в опитите си да се справят с проблема. От 2010 г. насам имаше няколко случая на заловени хероинови "пратки" в Арабско море от военноморските сили, ръководени от Съединените щати.
Техният фокус обаче пада основно върху борбата с тероризма, а не толкова върху разбиването на каналите за наркотрафик.
Военните конфискуват забранените субстанции, тъй като считат, че с тях се финансират операциите на терористичните организации. Те обаче не разполагат с правомощия да арестуват заподозрените в наркотрафик.
На континента случаите на заловени наркопласьори и трафиканти са изключително редки. В много случаи полицията нарочно избягва да се занимава с проблема, защото наркокартелите работят в тясна връзка с политическия елит.
Катастрофалните ефекти, които наркобизнесът оказва върху политическата система, са най-видими в Мозамбик. Според Джоузеф Ханлън от Лондонския университет, хероинът е вторият най-важен експортен продукт за страната - след въглищата, но данните няма как да бъдат потвърдени официално.
Каналите за трафик на наркотици в Мозамбик се контролират от влиятелни фамилии и се наблюдават пряко от управляващата марксистка партия Фрелимо. Анонимните източници, цитирани от The Economist, твърдят, че наркотрафикантите получават държавна закрила срещу ангажимента да се отчитат с част от печалбата си в партийните каси.
Градските легендни в пристанището Наскала разказват за случай, в който през митницата са прекарани стотици мотоциклети, чиито резервоари са били натъпкани с хероин.
В Мозамбик обаче няма нито един висшестоящ политик или чиновник, арестуван за наркотрафик. Южноафриканските служби открито се оплакват от това, че колегите им от Мозамбик безцеремонно блокират всякакви опити за разследване.
Именно Република Южна Африка е една от държавите, които са най-тежко засегнати от разрастването на каналите за трафик и търговия с наркотици. Добре развитата инфраструктура и евтината валута, която прави услугите (включително и адвокатските) много по-евтини, привлича контрабандистите и превръща страната в удобна "база".
А конкуренцията между хероиновите босове води до рязко увеличение на престъпността и убийствата в някои от кварталите на Кейптаун.
В Южна Африка се наблюдават и най-тежките последствия върху общественото здраве в резултат на нарасналата употреба на тежки наркотици. Основната част от опиатите, транспортирани през страната, са предназначени за износ, но на посредниците в много случаи се плаща "в натура".
Така един значителен дял от хероина остава на вътрешния пазар и поема по улиците.
The Economist отбелязва, че липсват подробни данни за наркозависимите граждани на ЮАР, но болничната статистика показва, че има над 1000 души, които са обект на лечение от наркотични зависимости.
Броят им е два пъти по-висок, отколкото преди две десетилетия. Неофициалната оценка за общия брой на хероинозависимите посочва, че те са около 75 000, или 0.2% от пълнолетните граждани.