През 2016 г. в изолираното селище Фунхалуру в Мозамбик се появява каруца, теглена от магаре, върху която са инсталирани невиждани от местните жители технологии.

Композицията ключва четири LCD дисплея, захранвани от слънчева батерия, и има за цел да повиши дигиталната култура на населението в африканската държава, пише BBC.

Идеята е на Даин Амаде, основател на компанията Community Tablet, който вече три години обикаля из Субсахарска Африка с мисията да повиши технологичната грамотност.

Обикновено подвижното "шоу" започва с музикална програма, за да привлече по-голяма аудитория, след което се прожектира триминутен образователен клип на един от големите екрани на устройството.

Темата за дигиталното образование не е от най-вълнуващите за африканците, но въпреки това привлича вниманието им, тъй като повечето от тях никога не са виждали тъчскрийн или каквото и да било видеосъдържание.

След прожекцията зрителите имат възможност да използват по-малките таблети в каруцата на Амаде и да попълнят дигитален въпросник, свързан с нещата, които са научили. За най-любознателните има и различни награди - тениски, шапки и други сувенири.

Тъй като много от хората не могат да четат, въпросите са зададени под формата на схематични рисунки и диаграми.

"Когато пристигнем някъде, се опитваме да организираме купон и да е забавно. Искаме да привлечем вниманието на хората", разказва Даин Амаде.

Идеята за създаването на компанията му хрумва, докато наблюдава как собствените му синове се учат да използват мобилните устройства. По думите му в Африка има много програми, насочени към повишаването на дигиталната култура, но много от тях не успяват да постигнат целите си по различни причини.

"Програмите, като "Лаптоп за всяко дете", са нещо хубаво, те имат за цел да променят системата на образованието, но не е възможно да намерят масово приложение. Реалността в Африка е такава, че няма как да осигуриш таблети за всички. От една страна, ще е твърде скъпо, а от друга - не си сигурен дали хората ще ги използват или просто ще ги продадат", казва Амаде.

Той признава, че неговата платформа е твърде примитивна и опростена, но в същото време е достатъчна, за да осигури базови познания за хората в отдалечените селски общини.

"Тя е здрава и безопасна. Не може да се счупи и няма как да бъде открадната", обяснява създателят на Community Tablet. Финансовите постъпления на проекта идват от различни неправителствени организации, които от години се опитват да достигнат до хората с по-конвенционални методи - брошури, лекции и информационни материали.

"Хората взимат брошурата и я изхвърлят. Лекциите също не работят, защото повечето хора не могат да се съсредоточат и да слушат за повече от 2-3 минути. С нашата система хората получават реална възможност за дигитално общуване, след което тестваме техните знания", казва още Амаде.

Усилията му вече дават и видими резултати. Някои от обучителните видеоматериали, които прожектира, са свързани с наболели проблеми в региона. След една от кампаниите за повишаване на гражданската активност, избирателната активност се повишава с 45 на сто.

Обучителната инициатива за семейното планиране постига ръст от 27% в дистрибуцията на контрацептиви в здравните центрове. Друга кампания за повишаване на финансовата култура води до увеличение на новите банкови сметки с 68 на сто.

Той експериментира и с прилагане на системата в местните училища, като обмисля и възможности за разширяване на платформата извън границите на Мозамбик, включително и отдаването ѝ за ползване под формата на франчайзинг.

По данни на африканската GSM Асоциация, в която членуват най-големите мобилни оператори, до 2025 г. в Субсахарска Африка ще има 634 милиона потребители на мобилни устройства. За сравнение, през 2017 г. техният брой е бил малко над 250 милиона.

Навлизането на новите технологии променя живота на хората в много аспекти - от мобилното банкиране до усъвършенстването на земеделието и повишаването на реколтата на фермерите.

Но някои държави се представят по-добре от други. Докато в Кения над 91% от пълнолетните граждани ползват мобилни телефони, в Мозамбик техният дял е под 50 на сто.