За да функционира дигиталната трансформация, „трябва да мислиш като Стив Джобс – винаги от гледната точка на потребителя“. Това казва Томас Хендрик Илвес, бивш президент на Естония (2006-2016 г.), който през целия си мандат се опитва да мисли от гледната точка на обикновените граждани.

Илвес помогна за превръщането на страната с 1.3 милиона жители в най-дигитализираната и предприемаческа държава в Европа, в която гражданите й могат да гласуват, да плащат данъци, да проверяват медицинските си досиета и включително да регистрират компания за броени минути. И всичко това, без да мърдат от дивана си.

Столицата на страната Талин, с 400 000 души население, предлага безплатен wi-fi и още щом стъпите там, можете да се възползвате от предимствата на дигиталната страна. Програмата e-Естония съществува от 2000 г., когато Естония стана първата страна в света, която обяви достъпа до интернет за основно човешко право, равносилно на правото на храна.

Същата година беше приет закон, който предостави на електронните подписи същата тежест, като написаните на ръка. Малък скок, който позволи на страната да пести време, мастило, хартия и пари от бюрократични формалности.

Четири години по-рано е одобрен проектът Tiger Leap, предназначен да дава приоритет на инфраструктурата за информационните технологии и това даде достъп на институциите до компютрите.

Скок, който Естония би искала да разшири и към Европа от юли, когато ще поеме председателството на ЕС. Това е възможност „да стимулираме дигитални промени във всички политически среди в Европа“, обяснява пред испанския вестник El Pais Сийм Сикут, директор на отдел „Информация“ в правителството на Естония.

„Смятаме, че трябва да има бюрократично единство, където и да живеем в Европа, за да работим или живеем“, така че страните да споделят информация за всеки гражданин.

Така не трябва да се товарите с папки с документи всеки път, когато се местите в друга страна, особено ако искате да се възползвате от обществени услуги, като здраве и образование. В практически план „трябва да свържем дигитално нашите европейски администрации, както го направихме в Естония“, казва директорът.

Импулсът на Естония за създаване на дигитална държава идва от 1991 г., когато страната скъсва със съветската ера. Една от първите инициативи е стимулирането на създаването на компании с мерки, като създаването на онлайн процеси за представяне на официални документи на правителството, така че предприемачите да не чакат в държавни офиси.

Сега те пестят време и пари за подписване на договори с компании и наемането на служители. По този начин договорите се подписват дигитално, където и да сте по света, при това само за секунди.

Освен това една от мерките на дигиталното правителство се нарича „принципът на само един път“ - държавата не може да иска от гражданите същата информация два пъти и трябва да я използва най-малко два пъти. Тези мерки са копирани от различни страни членки на ЕС, като Полша и Австрия.



Спестяването на време и формалности допринася суверенният дълг на Естония да е сред най-ниските в страните членки на ЕС с 10% от БВП, а дигиталното събиране на данъци превърна естонската фискална система в най-ефективната в ОИСР.

Но за да се стигне до този успех, властите трябвало да вземат доста непопулярно решение – след раждането си всеки човек получава уникален 11-цифрен номер, дигитален идентификатор, който се превръща в ключ за управление на почти всички аспекти от живота на човека.

Тази версия на държавата на бъдещето започва от ранно детство, когато децата се научават да програмират в училище. Ако не бяхме направили така, „нямаше да е възможно да координираме държавния и частния сектор“, уверява Томас Хендрик Илвес.

През 2007 г. страната беше подложена на жестока кибератака от съседна Русия. Този случай вдъхва страх и парализира страната, като я подтиква да създава проекти за сигурност за постоянно наблюдение на информационните системи.

Властите знаят, че в ерата на чести кибератаки трябва да сте готови, за да реагирате, ако стане инцидент. Днес в Естония се намират центърът за киберсигурност на НАТО и Агенцията на ЕС за информационните системи.

И тъй като страната не иска отново да мине офлайн, тя се готви да открие скоро посолство за „данни“ в Люксембург. Целта е да бъдат защитени сървърите й в случаите, когато има зараза и не може да ги управлява от собствена територия.

Страна в облак

За да се възползва широко от дигиталните предимства, базите от данни в Естония във всичките й регистри са подкрепени с технологията блокчейн. Това не означава, че цялата информация е в блокчейн, а че използват тази иновация, която функционира блок за блок, за да гарантират, че целостта на базите й със здравни и имотни регистри е осигурена.

41-годишният Мартин Рубел е генерален директор на софтуерната компания Guardtime, която чрез блокчейн технологията предлага решения за сигурност и снабдителни вериги. Той разказва, че от почти десет години правителството изпробва блокчейн проекти.

Рубел създава компанията си в същата година, в която се случва руската кибератака в страната му и почти паралелно с раждането на блокчейн технологията. В момента Guardtime се грижи за киберсигурността в балтийската страна. Освен Естония, нейни клиенти са НАТО и американската военна компания Lockheed Martin.

Предприемачът е категоричен, че в никакъв случай информацията за европейските граждани не трябва да се съхранява в публична блокчейн. „Правителството на Естония пази данните си в Oracle, а ние вземаме тази информация и я регистрираме в блокчейн, а това помага за интегритета й“, казва Рубел.

Със своите 150 служители в Талин, Амстердам, Сингапур и Ървайн, Калифорния, „смятам, че сме сред най-големите блокчейн компании в света“, уверява той. Предприемачът, който учил международен бизнес през 90-те години на миналия век, смята, че една от причините за дигиталния успех на страната му е, че нямала пари.

„Не можехме да си позволим да наемем IBM, за да ни се притече на помощ, и поради това трябваше да приложим иновативен подход, учейки се сами. Друг факт, който помогна много на Естония, са добрите ни университети и близостта с Финландия“, отбелязва Рубел.

Един от ключовете за успеха на Естония е, че не се страхува да рискува. Страната разполага със силни политически лидери и предприе дръзки мерки, като въвеждането на електронния подпис, гласуването по интернет или програмата за електронно жителство.

Тази малка държава е технологично най-напредналата в света Вместо да бъде жертва на много от проблемите, които преследват редица посткомунистически държави, тази страна е решила да започне начисто и да инвестира в бъдещето си

Инициативата електронно жителство означава, че всеки човек в света може да поиска дигитална идентификация, издавана от естонското правителство, и да има достъп до електронен подпис, онлайн банкиране или дигитални услуги за създаване и управление на фирма. Правителството е регистрирало онлайн над 19 000 жители на 137 страни, включително почти 1000 германци.

До момента електронните жители са създали близо 1000 нови компании в Естония, като ги управляват в изцяло дигитална форма, откъдето и да извършват бизнес. Тъй като е малка страна, Естония трябвало да разшири икономиката си в цял свят чрез дигиталния път.

Пътека, която Томас Хендрик Илвес смята за задоволителна, тъй като според него най-важни са сигурността и целостта на всички данни на гражданите. „Моят съвет е, макар правителствата да слагат много информация в облак, по съображения за сигурност трябва да търсят начини да се погрижат за данните си“. Сигурната мрежа е в основата на силния растеж, особено в технологичната ера, в която живеем.