Размяната на стоки е един от най-старите начини за правене на бизнес в света.

Тя предшества използването на пари и се смята, че датира от първите човешки общности. Днес бартерите обикновено се свързват със страни, които изпитват затруднения.

Да вземем, например, рибарите във Венецуела, които в момента заменят улова си за други хранителни стоки или лекарства, защото след годините на хиперинфлация валутата на страната в момента е почти безполезна.

Или пък бартерните мрежи, които се появяват в Гърция в разгара на финансовата криза преди около осем години.

Не само отделните хора обаче продължават да се занимават с бартери, този тип търговия се използва и от правителствата. Това често се случва, когато една държава е изправена пред финансови проблеми и изолация, като Венецуела или Иран.

Бартерната търговия дава възможност и на двете страни да заобиколят икономически блокади на САЩ срещу тях.

Бартерите продължават да се използват периодично и от компании. Индонезийската самолетна компания Industri Pesawat Terbang Nusantara (IPTN), например, се съгласи да изтъргува два от своите товарни самолета за 110 000 тона тайландски сладък ориз през 1996 г.

Тогава това било всичко, което тайландският купувач можел да предложи.

Друг исторически пример е от 70-те години, когато щатският гигант Pepsi разменя безалкохолните си напитки срещу руско доматено пюре, за да може да влезе на пазара в СССР. Pepsi, която по онова време е собственик на Pizza Hut, слага доматеното пюре на пиците си в Западна Европа.

Компанията също така заменя газираната си напитка за руска водка и дори за съветски военни кораби, които след това продава за скрап.

Шведската група АББА прави нещо подобно в Съветския съюз, където получава възнагражденията от авторските си права под формата на плодове, зеленчуци и суров петрол, които след това продава на световния пазар.

Иран използва бартерната търговия, за да подкрепя икономиката си още откакто САЩ първоначално налага санкции след иранската революция от 1979 г. Иранците след това трябваше да разчитат още повече на обменната търговия, след като ООН наложи още по-строги ограничения на страната в периода 2010 – 2015 г.

Тъй като заради санкциите на ООН Иран не можеше да купува стоки на международните пазари със своята валута, Техеран започна да предлага суров петрол и злато, което държеше в трезори в чужбина, в замяна на основни стоки, като ориз, олио за готвене и чай.

След ядреното споразумение от 2015 г. между Иран и петте постоянни членове на Съвета за сигурност към ООН - Китай, Франция, Русия, Великобритания, САЩ плюс Германия и ЕС, Иран отново можеше да започне да търгува нормално.

Миналата година обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп изтегли страната от международното споразумение за ядрената програма на Иран и отново наложи санкции. Това принуди Иран да се върне към бартерната търговия, което включва и възстановяването на старото й споразумение с Индия, съгласно което двете страни заменят петрол за ориз.

Как Тарзан почти снабдил наркокартел с руска подводницаПрез 90-те години, ако някой мафиот от Маями търсел момичета, оръжия, кокаин, услугите на подпалвач или бияч, се обръщал към Лудвиг “Тарзан” Файнберг

Използвайки метод, който е малко по-сложен от обикновена размяна, Иран се съгласява на плащане за своя петрол в индийски рупии. Парите се превеждат в сметка на индийска банка в Индия.

След това Иран използва тези пари, за да плаща за ориза и други стоки, внасяни от Индия, като фармацевтични продукти. Така парите не се прехвърлят в различни банки или през границата.

Спорно е дали този вид бартер нарушава санкциите или не, но когато САЩ премахна специалните изключения за страните, които можеха да внасят петрол от Иран, това вече се бе превърнало в честа практика за правене на бизнес.

Франция, Германия и Великобритания организираха сходна схема по-рано през годината, която да позволява на компаниите в техните страни да търгуват с Иран. Инициативата се нарича Инструмент за подкрепа на търговската обмяна и е ограничен до хуманитарни стоки, като лекарства и хранителни продукти.

Във Венецуела на бартер се търгуват не само стоки, а и работници. Страната изпраща всеки ден 50 000 барела петрол към Куба. В замяна Куба изпраща своите висококвалифицирани лекари, учители и икономически съветници на работа във Венецуела.

Повечето бартерни сделки се сключват, когато традиционните начини на търговия са блокирани, казва Майкъл Чинкота, преподавател в университета Джорджтаун във Вашингтон. Според него, такъв е случаят и с други търговски сделки, при които плащането не е директно в брой и които са известни по-общо като "разменна търговия".

Те могат да включват от комбинация от бартери и пари до обещания за бъдещи инвестиции и покупки.

"Началната точка при обменната търговия е, че нещо винаги не е наред с традицонната система," казва той. "Компаниите, с които разговарям и които се занимават с обменна търговия, твърдят, че ако може да им се плаща с пари за всичко, с което се занимават, това винаги би бил техният първи избор."

Според Шърли Мустафа, икономист в Организацията по прехрана и земеделие на ООН, тези сделки зачестяват след финансовата криза от 2008 г.

"Някои страни изгубиха доверие в международната система за търговия (затова предприеха действия)," казва тя.

Размяната на стоки за други стоки или услуги също така помага на правителствата да запазват ценните си резерви в чуждестранна валута. По тази причина някои държави активно търсят бартери или друга обменна търговия, казва пред BBC Линдзи Шансън, редактор на списание Countertrade and Offset.

Една от тези държави е Малайзия, която през 90-те години размени палмово масло срещу руски изтребители. По-рано тази година страната предложи да направи същото, тъй като иска да модернизира въоръжените си сили, но не разполага с много свободни парични средства.

По отношение на решението на индонезийската самолетна компания IPTN да приеме тайландски сладък ориз като плащане, икономистът Травис Тейлър твърди, че компанията просто искала да сключи сделка.

"В този случай всъщност става въпрос за натрупването на репутационен капитал (на нов пазар)," казва Тейлър, който е преподавател по икономика в университета Кристофър Нюпорт във Вирджиния.

"Никой не иска, в крайна сметка, да му останат тонове сладък ориз. Тази компания обаче също така искаше доказателства, че самолетът може да бъде продаден. Затова не можеше да си позволи да бъде претенциозна."

Професор Тейлър добавя, че в сектора на отбраната в световен план продължава да преобладава конкретен тип обменна търговия на име "компенсиращи споразумения".

Съгласно тези споразумения компаниите от отбранителната индустрия се съгласяват да генерират икономическа дейност в дадена страна за определен период от време, като например закупуването и производството на комоненти там.

Като цяло, според него, бартерите и другите типове обменна търговия ще продължат да съществуват, "особено сред развиващите се страни и във времена на нестабилност ".