Автоиндустрията се готви за тежки санкции след 2020 г.
Европейската автомобилна индустрия ще тряба да плати глоби на стойност над 30 милиарда евро, ако не успее навреме да изпълни новите регулаторни изисквания за вредните емисии, пише Bloomberg.
От 2020 г. автомобилите, които се продават на европейския пазар, ще трябва да отговарят на доста по-строги екологични стандарти. А индустрията изостава в подготовката за въвеждането на новите правила.
Компаниите, които не успеят да се справят с тази задача, са заплашени от тежки санкции. Това означава, че някои от тях може и да се изтеглят от Стария континент, а останалите да бъдат подложени на сериозно изпитание.
Освен това затягането на еконормите представлява само част от всички проблеми в сектора - намаляващите продажби в глобален мащаб и търговските противоречия между САЩ, Китай и Европа. Освен това потребителското търсене за мощните дизелови и бензинови суперавтомобили от старата генерация, които са и най-големите замърсители, не намалява.
Моделът на Mercedes GLE 63 S AMG, например, изпуска три пъти повече въглеродни емисии в атмосферата от заложеното средно равнище за компанията след 2020 г. И въпреки това е сред нейните "бестселъри".
Потенциалните глоби, които ще бъдат наложени на автопроизводителите в Европа през 2021 г., могат да достигнат 34 милиарда евро, показват изчисленията на изследователския център Jato Dynamics. Очаква се новите регулации да се окажат наистина болезнени за автоиндустрията, но от друга страна, историята показва, че Европейският съюз едва ли ще допусне секторът да се срине тотално.
Световният лидер в автомобилното производство Volkswagen AG е заплашен от най-сериозни финансови санкции. Ако се вземат за база вредните емисии на автомобилите на компанията от 2018 г., тя ще трябва да плати глоба от над 9 милиарда евро.
Веднага след нея се нареждат френската PSA Group (собственик на марките Peugeot, Citroen и Opel) и Fiat Chrysler Automobiles, които са заплашени от санкции в размер съответно на 5.4 милиарда и 3.6 милиарда евро.
В луксозния сегмент BMW и Daimler вероятно ще пострадат заради високата си завимост от високопроходимите модели от типа SUV, които са и най-сериозните замърсители.
Единственият автомобилен производител, който отчита спад на въглеродните емисии в своята автомобилна флотилия в Европа, е японският концерн Toyota Motor Corp.
Според новите регулации, считано от 1 януари 2020 г., 95% от автомобилите, продавани на европейския пазар, ще трябва да произвеждат максимум по 95 грама въглероден диоксид на километър. А от 2021 г. това ограничение ще важи и за останалите 5%. За всеки автомобил в нарушение компаниите ще трябва да плащат по 95 евро за всеки грам над лимита. Това ще ги принуди значително да ускорят електрификацията на моделната си гама.
Проблемът е, че електромобилите все още не са достатъчно атрактивни за мнозинството от купувачите и освен това не носят толкова голяма печалба на производителите, колкото тези с конвенционални двигатели с вътрешно горене.
Има и още един проблем. Новите регулации, които влизат в сила от догодина, бяха договорени с автопроизводителите още през 2014 г. Целта беше да се гарантира свиване на въглеродните емисии, но без да се стига до сътресения в автомобилната индустрия. Но тогава все още не се беше разразил скандала "дизелгейт", в който Volkswagen беше уличена в манипулации на емисиите на дизеловите си модели.
Впоследствие ефектите от него се разпростряха и върху останалите водещи автопроизводители, а много европейски градове въведоха забрани и ограничения за употребата на дизелови агрегати.
Но дизеловите мотори емитират пет пъти по-малко въглероден диоксид от бензиновите си аналози. И през 2014 г. всички водещи компании залагаха именно на тях в борбата за намаляване на емисиите. Сега ситуацията е коренно различна, а продажбите на дизелови модели падат драстично. По тази причина почти никой от големите играчи в сектора няма шанс да изпълни заложените лимити в новите разпоредби навреме.