Как Германия успя да повиши раждаемостта?
През 1907 г. австриецът Емил Райх прогнозира с тревога, че населението на Германия ще достигне 150 милиона души до 1980 и 200 милиона до 2000 г.
Очакванията му не се сбъдват, но по онова време те изглеждат съвсем реалистични, тъй като страната отчита много високи нива на раждаемост и ниска смъртност, пише The Economist.
В края на XX век обаче ситуацията се променя драстично - през 1980 г. раждаемостта в Източна и Западна Германия е една от най-ниските в целия свят, след тази в Дания и островите Ченъл. Германското население изглежда обречено на бърз и необратим спад.
През последното десетилетие обаче се случи нещо неочаквано - раждаемостта (измерена като брой на децата, които всяка жена се очаква да има по време на целия си живот) постепенно започва да се отласква от дъното.
В периода от 2006 до 2017 г. тя нарасна от 1.33 до 1.57. За 2018 г. все още няма окончателни данни, но е сигурно, че новородените са повече, отколкото през 2017 г.
Германия вече значително изпреварва Италия и Испания по този показател и се доближава до средните равнища за еврозоната. Според прогнозите на ООН през 2050 г. в Германия ще живеят по 58 души над 65-годишна възраст на всеки 100 жители на възраст между 20 и 64 години.
Делът на възрастните е значителен, но е доста по-нисък от този, който се очаква в Италия - 74 на 100.
Какво се случва и защо в Германия се раждат повече бебета?
Донякъде отговорът се крие в статистическите "уловки". Нивото на раждаемостта се влияе от средната възраст, на която жените раждат първото си дете. Ако те масово започнат да раждат по-късно, нивото на раждаемост ще се понижи, но впоследствие, когато средната възраст на първото раждане се стабилизира и се върне към средните си исторически стойности, тя ще регистрира повишение. Точно това се случва през последните години в Германия и в някои други развити държави.
Но този процес не може да обясни изцяло ръстът на раждаемостта. Другият важен фактор е имиграцията. Германия прие на своя територия много чужденци през последните години. Една голяма част от тях идват от държави, където многодетните семейства са нещо нормално.
През 2017 г. сирийките в Германия, например, са родили над 20 000 бебета. Само преди три години техният брой е бил 2 300. Жените от Афганистан и Ирак са родили по над 5000 бебета в Германия през последната година.
Според Томас Соботка от Виенския демографски институт почти половината от ръста на раждаемостта в Германия може да бъде обяснен именно с миграционния фактор. Той обаче не може да се запази в дългосрочен план, защото имигрантите бързо се адаптират към средата, в която живеят и приемат нейните социални норми.
Мона Шинар идва в Германия преди няколко години, бягайки от гражданската война в Сирия. Тя е в средата на 30-те си години и разказва пред The Economist, че когато напуска Дамаск, има 12 братя и сестри. Тя самата вече има четири деца, последното от които е родено два дни след пристигането ѝ в Германия.
Тя обаче е убедена, че нейните синове и дъщери едва ли ще имат по повече от едно-две деца. Обяснението ѝ е, че тя е с "арабско съзнание", докато те вече са с "германско".
Не на последно място, ръстът на раждаемостта в Германия се дължи и на целенасочената държавна политика и желанието на управляващите да направят отглеждането на деца по-лесно.
На повечето места по света - от Европа до Източна Азия, факторът, който влияе най-силно за свиването на раждаемостта, е отварянето на достъпа за жените до по-добро образование и възможността за кариерно развитие. Но в същото време от тях все още се очаква да вършат по-голямата част от домакинската работа.
Ако едно общество принуждава жените да избират между работата и гледането на деца, много от тях биха предпочели да заложат на кариерата си. До края на миналия век и дори в началото на настоящия в Западна Германия е широко разпространена обществената стигма върху работещите майки.
Те дори са наричани с жаргонния израз Rabenmutter ("гарванови майки"), но тези нагласи постепенно започват да се променят.
През 2007 г. германското правителство въведе нови закони за отпуските по майчинство и бащинство. Новите разпоредби насърчават и татковците да отделят време за семействата си. От 2013 г. в страната стартира и програма, която трябва да осигури възможност на всяко дете над 1 година да посещава детска ясла.
Местата все още не са достатъчни за всички, но предлагането постепенно се увеличава. В периода от 2006 до 2017 г. броят на малчуганите под тригодишна възраст, които посещават ясли, е нараснал от 286 000 на 762 000.
За разлика от политиците във Франция, скандинавските държави и Източна Европа, германските рядко говорят открито за насърчаването на раждаемостта. Вероятно заради асоциацията с националсоциалистите, за които това е бил един от ключовите приоритети.
Вместо това фокусът пада върху еманципацията на жените. Но мерките, които се предприемат, всъщност водят до увеличаване на плодовитостта.
Според Лена Райбщайн от Берлинския институт за развитие на населението може да се направят още много подобрения, ако се промени данъчната система. В момента семейните двойки имат право да подават общи данъчни декларации.
Това насърчава жените да не работят и да си стоят вкъщи, защото по този начин се намалява данъчната тежест за техните съпрузи.
В крайна сметка, за ръста на раждаемостта в Германия играят роля серия от фактори, но със сигурност ситуацията е коренно различна, в сравнение с други водещи европейски държави, като Италия например. Там също има имигранти, но те идват от държави, в които също се раждат малко деца, като Румъния и Албания.
Икономиката на страната е в стагнация, което също възпрепятства отглеждането на повече деца. А италианските политици нямат никаква представа как да променат тази тенденция.
Преди три години правителството стартира рекламна кампания, в която информираше жените, че "биологичният им часовник тиктака". Сякаш те самите не са наясно с този факт.
Кампанията стана обект на остра критика и беше спряна преждевременно. В момента Италия е втората най-застаряваща държава в света, след Япония. А според експерта по демография от Института в Падуа Мария Летиция Тантури "на италианците просто не им пука".