На фона на застаряващото население в Европа, все повече работодатели полагат усилия да задържат по-старите си кадри и дори да наемат нови служители в напреднала възраст, пише The Wall Street Journal.

Хората във възрастовия диапазон от 55 до 74 години заемат дял от 85% в ръста на заетостта в периода от 2012 до 2018 година, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тази тенденция преобръща традиционните възприятия за трудовия пазар. По принцип се смята, че работодателите предпочитат да наемат по-млади служители, тъй като те са по-гъвкави и очакванията им за заплащането са по-ниски. Но всъщност се оказва, че поколението на образованите "бейби бумъри" (хората родени през 50-те и началото на 60-те години на миналия век) притжават умения, които трудно могат да бъдат заменени.

Преместването на фокуса върху по-възрастната част от работната сила идва на фона на задълбочаващата се демографска криза в Европа. До 2050 година се очаква работещото население на Стария континент на възраст от 15 до 64 години да намелее с 16 на сто. За сравнение спадът на работната сила в САЩ за същия период се очаква да е два пъти по-слаб.

За да предотвратят негативните ефекти от този процес, европейските компании и правителствата търсят начини да повишат заетостта и производителността на по-възрастните служители.

Доскоро повечето икономисти смятаха, че повечето хора достигат "пика" на своята производителност между 30 и 45 годишна възраст, а след 60-тата година тя рязко намалява. Но последните научни изследвания поставят тази теория под сериозно съмнение. Експерти от Мюнхенския технически университет твърдят, че според техните проучвания производителността на служителите в индустриалното производство и сектора на услугите не се променя драстично до достигането на 65-годишна възраст.

Но ако включването на все повече възрастни хора в работната сила е позитивно за европейската икономика като цяло, то може да увеличи и без това сериозната "пропаст" в заетостта между младото и старото поколение. В годините след финансовата криза безработицата сред младите европейци така и не успя да се понижи до предкризисните си нива. Сред хората под 25-годишна възраст тя е на ниво от 16% средно за еврозоната - два пъти по-висока от тази в САЩ. В някои държави като Италия и Испания нивото на т. нар. "младежка безработица" е над 30 на сто.

В същото време около три четвърти от германците на възраст между 55 и 64 години работят. През 2008 година в тази възрастова група делът на заетите беше под 60%, показва статистиката на ОИСР. В Италия и Франция заетостта сред възрастните също се повишава до около 55% в сравнение с около 40 на сто в годините преди кризата.

Японизира ли се европейската икономика? Европа започва все повече да прилича на Япония от 90-те години на миналия век


Оказва се, че в южните части на Европа по-младите служители са подложени на "двоен удар" - от една страна дълговата криза отне работните им места, тъй като бяха най-слабо защитени от законодателствата. А от друга възстановяването на икономиката повлия най-силно върху по-възрастната част от работната сила. Според икономистите този процес е тревожен, защото може да лиши много млади професионалисти от възможността за кариерно развитие в дългосрочен план.

Но общата равносметка показва, че включването на повече "стари кучета" в работната сила е довело до нейното увеличаване с 2% спрямо годините преди кризата. По този начин регионът е успял да избегне задълбочаването на рецесията, а компаниите са попълнили сравнително бързо липсващите си позиции.

Според прогнозите на ОИСР в Германия, която е най-голямата европейска икономика, през 2025 година хората над 55-годишна възраст ще заемат около една четвърт от общата работна сила.

Същата тенденция се наблюдава и сред предприемачите, пише още WSJ. Следващото поколение европейски стартъпи вероятно ще бъдат управлявани от по-възрастни мениджъри. Тези компании няма да продават книги и обувки онлайн, а ще предлагат комплексни застрахователни решения и финансови продукти, които са обект на специални регулации, изискващи сериозен опит.

Все повече компании осъзнават, че хората в пенсионна възраст всъщност съвсем не са толкова стари, колкото се твърди в традицонните икономически теории.