От изобретяването на тестовете за интелигентност преди повече от век досега средният IQ коефициент* в световен мащаб устойчиво се повишава. Средностатистическият човек в днешно време би бил считан за гений в сравнение с някой, роден преди 1919 година. Този феномен е известен като "ефекта на Флин", но актуалните научни изследвания показват, че той може би достига своя пик, а някои изследователи дори са на мнение, че човечеството вече е преминало върха на своя интелектуален потенциал, пише BBC.

Възможно ли е хората наистина да са достигнали максималните възможности на своята интелигентност? И ако е така, как би се отразил последващия спад върху бъдещето на планетата?

Отговорът на този въпрос се крие в праисторическите корени на човешката цивилизация, смятат учените. Археологическите проучвания показват, че мозъкът на австралопитека (първите човепокопобдни, които са ходели изправени) е бил едва 400 кубически сантиметра, или едва една трета от този на съвременния човек. През последните 4 милиона години обаче са се случили много неща, като една от най-важните тенденции е свързана с това, че хората са започнали да живеят във все по-големи и сложни общества.

Според повечето изследователи именно социализацията и общуването са довели до необходимостта от по-сложни интелектуални занимания, размяна на идеи и организиране на йерархични структури.

Коефициентът на интелигентност е създаден преди около век, а основният принцип, върху който е базиран, е допускането, че много от умствените способности на човека са взаимносвързани - пространственото ориентиране, математическите способности, езиковите умения и т.н. IQ коефицентът измерва "базовото" ниво на интелигентност, от което зависи максималният потенциал за развитие на всяка от тези области.

IQ тестовете често са критикувани, заради това, че не могат да обхванат всички интелектуални показатели, но въпреки това те се считат за един от най-надеждните измерители на общата интелигентност. Най-голяма успеваемост имат в прогнозирането на академичните успехи, което не е изненадващо, предвид факта, че са разработени именно за употреба в училищата. Но в много случаи те са добър индикатор за способностите на хората да научават нови неща в работна среда и също така дават обективна база за сравнение между отделните индивиди.

През 80-те години на миналия век американският учен Джеймс Флин открива зависимост в историческото изменение на средния коефициент за интелигентност на хората. Оказва се, че той устойчиво нараства през последния век средно с по 3 пункта на десетилетие. В някои държави ръстът е с над 30 пункта за този период. Причините за това все още не са ясни, но актуалните проучвания показват, че тази тенденция може би вече е към своя край.

В някои държави изменението на средния IQ коефициент през последните години е отрицателно. Във Финландия, Норвегия и Дания например "пикът" на интелигентността е достигнат през 90-те години на миналия век, а оттогава насам се наблюдава лек спад средно с по 0.2 пункта годишно.

Тъй като съществува сравнително отскоро, тази тенденция е още по-трудна за обяснение от ефекта на Флин. Някои учени смятат, че промяната се дължи на образователната система, която вече не стимулира децата по същия начин или поне не таргетира същите умения, които са били ключови преди 20 години. Другото възможно обяснение е, че новите технологии обезмислят необходимостта от притежаването на точно определени способности, измервани от тестовете за интелигентност, например уменията за бързи изчисления наум или работата с големи масиви от данни. За този тип дейности днес разчитаме основно на машините.

Най-умните нации в света. Влиза ли изобщо България в класацията?От портала Vouchercloud изготвиха класация на най-умните нации в света по няколко основни фактора


Има обаче и експерти, които изцяло оспорват тезата, че хората са станали по-умни през последните 100 години. Те дават за пример факта, че човечеството не е успяло да се справи с нито един глобален проблем - социалното неравенство, бедността, екологичните проблеми, насилието, наркотичните и алкохолните зависимости и т.н.

Освен това IQ може да оценява сравнително успешно математическите, когнитивните и пространствените способности на човека, но е безсилен, когато става въпрос за социалните взаимоотношения или т. нар. "меки умения". Оказва се, че хората с по-висок коефициент на интелигентност също са склонни да се придържат към предварително оформените си възгледи и стереотипи, игнорирайки фактите, които им противоречат.

По същия начин, независимо от резултатите на IQ теста, повечето хора са склонни да наливат ресурси (пари, време и усилия) в губещи проекти, отказвайки да ограничат загубите и да признаят, че са сгрешили още в началото. Критичното мислене и внимателния анализ на фактите и информацията също не зависят от стойностите на IQ.

В крайна сметка изчезването на "ефекта на Флин" и потенциалния спад в средните коефициенти на интелигентност на човечеството не би трябвало да се приемат като предвестник на някакво "мрачно бъдеще", а по-скоро са сигнал за това, че трябва да преосмислим начина, по който използваме мозъка си, пише още изданието. А още по-трудната задача е да се намери по-добър измерител и да се насърчава развитието на тази част от човешкия интелект, която не може да бъде обхваната от IQ тестовете.

*от англ. - Intelligence quotient