Европейската комисия е започнала създаването на нов разузнавателен орган под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен, в опит да подобри използването на информация, събирана от националните шпионски служби, съобщава Financial Times, позовавайки се на свои източници.

Планът е новото звено, което ще бъде изградено в рамките на генералния секретариат на Комисията, да наема служители от различни части на разузнавателната общност на ЕС и да обединява информацията за общи цели, посочва FT.

Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и предупрежденията на президента на САЩ Доналд Тръмп за ограничаване на американската военна подкрепа за Европа подтикнаха ЕС да преосмисли собствените си отбранителни способности и да започне най-мащабната програма за въоръжаване от времето на Студената война насам.

Един от източниците на FT коментира: „Разузнавателните служби на държавите членки знаят много. Комисията също знае много. Трябва ни по-добър начин да обединим всичко това и да бъдем ефективни и полезни за нашите партньори. В разузнаването, за да получиш нещо, трябва и да дадеш нещо.“

Според източниците на FT, мярката е срещнала съпротива от висши служители в дипломатическата служба на ЕС, която наблюдава Разузнавателния и ситуационен център на ЕС (Intcen). Те се опасяват, че новото звено ще дублира функциите на Intcen и ще застраши бъдещето му. Планът все още не е официално съобщен на всички 27 държави членки, но целта е в него да бъдат включени и експерти, командировани от националните разузнавателни агенции.

Говорител на Европейската комисия казва пред Financial Times, че ЕК „проучва как да укрепи своите способности в областта на сигурността и разузнаването. Като част от този подход се разглежда създаването на специализирана клетка в рамките на [генералния секретариат].“

„Концепцията е в процес на разработване и дискусиите продължават. Не е определен конкретен график“, добавя говорителят, като уточнява, че звеното „ще стъпи върху вече съществуващия експертен потенциал в Комисията и ще си сътрудничи тясно с компетентните служби на Европейската служба за външна дейност (EEAS).“

Обменът на разузнавателна информация отдавна е чувствителна тема сред държавите членки на ЕС. Големи страни като Франция, които разполагат със собствени мощни шпионски структури, традиционно са предпазливи при споделянето на чувствителна информация с партньорите си. Появата на правителства с проруско ориентирани позиции в страни като Унгария допълнително усложнява сътрудничеството.

Според двама от източниците, столиците на страните от ЕС се очаква да се противопоставят на опитите на Комисията да създаде нови разузнавателни правомощия за Брюксел. Те добавят, че отдавна съществуват опасения относно ефективността на Intcen, особено в контекста на реакцията на Европа срещу хибридната война на Русия.

„Комисията няма да започне да изпраща агенти на терен“, казва един от източниците на FT.

Изявленията на Тръмп, че САЩ може да намалят подкрепата си за Европа - както и временното спиране на разузнавателната помощ за Украйна тази пролет - подчертаха зависимостта на континента от Вашингтон в някои ключови области.

Новото звено следва решението на фон дер Лайен да създаде специален „колеж по сигурност“, чрез който комисарите да бъдат обучавани и информирани по въпросите на сигурността и разузнаването. Тя също така предприе стъпки за финансиране на закупуването на оръжия за Украйна и за стартиране на проекта за спътниковата система Iris².

Сътрудничеството между разузнавателните служби на ЕС датира от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в САЩ, които подтикнаха службите на Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания, Швеция и Обединеното кралство да започнат да обменят класифицирани оценки за сигурността.

Това сътрудничество постепенно беше институционализирано, разширено с участието на други държави членки и през 2011 г. беше поставено под ръководството на дипломатическата служба на ЕС.