Сблъсък между САЩ и Китай за Тайван крие риск от ядрена ескалация, показва проучване

Евентуален сблъсък между САЩ и Китай за Тайван крие сериозен риск от ядрена ескалация, тъй като и двете армии вероятно ще предприемат мащабни удари срещу командните и комуникационните центрове на противника. За това предупреждава водещ изследователски център в областта на отбраната в свой доклад, публикуван в четвъртък. 

В своя стратегическа оценка, предхождаща най-големия годишен форум за отбрана в Азия този уикенд в Сингапур, базираният в Лондон Международен институт за стратегически изследвания (МИСИ) заявява, че светът се намира „на прага на нова ядрена надпревара във въоръжаването, съсредоточена в Азиатско-тихоокеанския регион“. 

„Държавите в региона и страните със стратегически интереси разширяват ядрените си арсенали, докато държавите без ядрено оръжие развиват способности за конвенционални удари на дълги разстояния – и двете тенденции поставят под въпрос стратегическата стабилност“, се казва в оценката на МИСИ.

Тръмп обяви, че ще разговаря с президента на Тайван, в разрез с десетилетни дипломатически норми

Говорителят на китайското министерство на отбраната Дзян Бин каза, че докладът на МИСИ изглежда „доста несъответстващ“ на реалната ситуация, като подчерта, че въпросът за Тайван е вътрешен проблем на Китай и Пекин не допуска външна намеса.

Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин заяви по време на редовен брифинг, че САЩ трябва да подхождат към въпроса за Тайван „с максимална предпазливост“.

Очаква се темите за Тайван, конфликта в Иран и несигурността около ангажиментите на САЩ към региона да бъдат сред водещите въпроси на форума Shangri-La Dialogue. Неформалната конференция ще се проведе от 29 до 31 май и ще събере министри, генерали, ръководители на разузнавателни служби, дипломати, анализатори и представители на оръжейната индустрия.

Събитието идва след срещата между китайския президент Си Дзинпин и американския му колега Доналд Тръмп в Пекин по-рано този месец, която предизвика известни опасения в Тайпе относно готовността на САЩ да помогнат на демократично управлявания остров да се защити.

Пекин никога не е изключвал използването на сила, за да поеме контрол над Тайван, но същевременно твърди, че предпочита „мирно обединение“. От своя страна правителството в Тайпе категорично отхвърля претенциите на Китай за суверенитет над острова.

Същевременно Китай засили натиска върху Тайван чрез засилено военно присъствие в региона, което държи тайванските сили в повишена готовност за евентуални нови действия от страна на Пекин след края на срещата на върха.

Липса на предпазни механизми

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет ще изнесе реч  на конференцията в Сингапур в събота, докато Пекин все още не е потвърдил официално присъствието на своя министър на отбраната Дун Дзюн.

Докладът на МИСИ от 156 страници анализира променящите се военни доктрини в региона, както и потенциалното развитие на евентуален сблъсък за Тайван. Според анализа, макар американските и китайските сили да преследват различни цели при подобен сценарий – Китай се стреми да държи САЩ и съюзниците им на разстояние, а Вашингтон да укрепва отбранителната устойчивост на Тайпе – и двете страни вероятно ще предприемат мащабни операции във всички военни сфери.

Коментар на Тръмп отвори нов дебат за бъдещето на Тайван

„Конфликт с Китай крие сериозен риск от ескалация, включително до ядрено ниво, предвид огромното стратегическо значение на Тайван за Пекин“, се посочва в документа.

В оценката се допълва още, че в момента липсват публични доказателства, че двете армии споделят общо разбиране за предпазните механизми или че разполагат с правила за ангажиране, които биха ограничили ударите срещу ключовите командни, комуникационни и разузнавателни системи на противника. Поради това перспективата за ядрена ескалация ще продължи да виси над всеки мащабен конфликт между САЩ и Китай.

Старшият научен сътрудник в МИСИ Даниел Солсбъри отбелязва, че по време на последната среща между Тръмп и Си не са били водени конкретни разговори за ядрените арсенали, а диалогът между двете суперсили по тази тема остава изключително труден.

Той припомня, че по време на Студената война САЩ и Съветският съюз са имали дълга история на преговори за контрол над въоръженията и мерки за намаляване на риска. Според него обаче подобен диалог с Пекин е далеч по-сложен, тъй като голяма част от китайския ядрен арсенал остава строго секретна. „Тази култура на обсъждане просто липсва в момента, така че има твърде малко основа, върху която да се надгражда“, допълва експертът.

Макар ядрените арсенали на Вашингтон и Москва все още значително да превъзхождат този на Пекин, американски представители и военни анализатори предупреждават, че Китай разширява и модернизира ядрените си способности по-бързо от всяка друга глобална сила.

В доклад на Пентагона се посочва, че азиатската държава е на път да разполага с 1000 ядрени бойни глави до 2030 г. За сравнение, по данни на Федерацията на американските учени, в момента Русия и САЩ притежават съответно около 4400 и 3700 активни бойни глави, докато Китай разполага с приблизително 620.