Предприемайки действия, за да подсигурят продължаване на икономическия растеж, централните банки по света са изложени на опасността да натрупат проблеми за по-нататък във времето.

С понижаването на вече и без друго ниските лихвени проценти с цел подкрепа на икономиката, централните банкери рискуват да създадат балони при различни класове активи, които, в крайна сметка, да се спукат, както и да подкрепят така наречените зомби компании, които могат да продължат да дърпат икономическия растеж надолу.

Те също така насърчават опасното натрупване на ливъридж по света, като общият дълг вече гони 250 трлн. долара.

Понижение на лихвите от страна на Фед “ще предизвика нежелано поемане на риск и ще задълбочи евентуалната следваща рецесия,” казва Стивън Ричуито от Mizuho Securities USA LLC, цитиран от Bloomberg.

Тази седмица главният изпълнителен директор на UBS Group AG Серджо Ермоти предупреди, че по-свободната парична политика “крие риск от създаването на балон при активите.”

Въпреки това, централните банки залагат на това, че близкосрочните ползи от справянето със забавянето на ръста на икономиката ще надделеят над дългосрочните последствия от по-облекчената парична политика.

Председателят на Фед Джеръм Пауъл и президентът на ЕЦБ Марио Драги дадоха индикации, че предстоят нови понижения на лихвите, а редица развиващи се икономики вече го направиха.

Други причина за действията на Фед и ЕЦБ е увереността на централните банкери, че по-ниските лихви няма да доведат до инфлация, която да е нежелана.

Те всъщност дадоха индикации, че биха приветствали повишение на цените, което да помогне за ръста на инфлацията, която според тях е прекалено ниска. Срещата на ЕЦБ е днес, а тази на Фед следващата седмица.

Самият Пауъл заяви, че последните два пъти икономическият растеж на САЩ приключва не защото инфлацията е била прекалено висока, а защото на пазарите на активи са се образували балони.

През 2000 г. това се случи при цените на акциите, особено при тези на технологичните компании. През 2007 г. бяха цените на имотите.

Тъй като щатските индекси вече флиртуват с рекордните нива, а облигации за около 13 трлн. долара носят отрицателна лихва, има опасения, че историята може да се повтори.

“Определено, в период, в който цените на активите са завишени, трябва малко да се притесняваме от допълнителното им повишаване,’’ заяви на 19 юли президентът на подразделението на Фед в Бостън Ерик Розенгрен пред CNBC. В това интервю той даде индикации, че е против вдигането на лихвите, което се очаква.

При цените на акциите все още няма балон, но това може да се случи в следващите шест до девет месеца, ако инвеститорите придобият увереността, че Фед на практика ще ги предпази от загуби, казва Итън Харис от Bank of America Corp.

“Ако постоянно сваляш лихвите превантивно, тогава, в крайна сметка, ще създадеш балон,’’ казва той.

Пазарите на активи не са единствените, които ще се облагодетелстват от по-ниските лихви. Компаниите, които имат проблеми с обслужването на задълженията си, също ще са доволни.

Делът на така наречените зомби компании - или компании, които не могат да обслужват задълженията си само от своята оперативна печалба в продължителен период от време и имат ограничени перспективи за растеж, се е повишил до около 6% от нефинансовите публични компании в развитите икономики, което е многогодишен връх, според Банката за международни разплащания.

Според анализа на финансовата институция по-ниските лихви играят роля за широкото разпространение на зомби компаниите, дори и след отчитането на други фактори. От банката също така предупредиха, че банките са уязвими на оценявания на 1.3 трлн. долара пазар на заеми с ливъридж.

Тези компании спъват производителността на икономиката, не само защото самите те не са толкова продуктивни, но и защото използват ресурсите, налични за по-продуктивни компании.

Пониженията на лихвите ще повишат пазарните нагласи в един все по-нестабилен период. Бизнес доверието, производството и търговията изпитва трудности, а инфлацията в световен мащаб остава ниска.

"Да, те са създавали балони при активите, да, има опасения, че някои компании имат малък потенциал за растеж и не биха могли да оцелеят при по-трайно увеличение на разходите по обслужването на задълженията си," казва Габриел Стърн от Oxford Economics Ltd.

"По-важното в случая е, че рисковете за скок в инфлацията са много малки, икономическият растеж е прекалено слаб, фискалната политика е твърде сдържана, с изключение на САЩ, а централните банкери през последните 10 години са прекалено консервативно настроени.”

Годините на ниски лихви оставиха своя отпечатък. Един от примерите е, че броят на деноминираните в евро емисии джънк облигации, които се търгуват с отрицателна лихва, в момента е 14, според данни на Bloomberg. В началото на годината не е имало такива.

Световният дълг скача с 3 трлн. долара през първото тримесечие на 2019 г. и сега възлиза на близо 320% от глобалния БВП, според Института по международни финанси. Друго притеснително нещо е, че компаниите на развиващите се пазари разчитат все повече на краткосрочно кредитиране.

“Понижаването на лихвите с цел застраховане не е безрисково,” казва Джанет Хенри, старши икономист в HSBC Holdings Plc.