През последните 3000 години представата на хората за парите е неизменно свързана с т. нар. "кеш", или парите в брой.

Независимо дали става въпрос за покупка на храна в магазина или за плащане на сметка за електричество, всички финансови трансакции доскоро изискваха наличието на хартиени банкноти или на метални монети.

През последното десетилетие обаче електронните разплащания увеличиха рязко своята популярност, а допирането на безконтактната карта до ПОС терминала или плащането през телефона се превърнаха в нещо напълно нормално.

Тази технологична революция е на път да превърне кеша в "изчезващ вид" в много от богатите държави, пише The Economist.

Този процес ще направи икономиката много по-ефективна, но в същото време крие и рискове, за много от които обществото не е напълно готово.

В различните държави изчезването на парите в брой се случва неравномерно. Но тенденцията е видима навсякъде, като на отделни места процесът изглежда почти завършен.

В Швеция, например, делът на паричните трансакции в брой на човек от населението се е понижил с над 80% за последното десетилетие, а в Норвегия само 6% от покупките на дребно се извършват в брой.

Великобритания изостава с поне 5-6 години от скандинавските държави в това отношение, а САЩ е с цяло десетилетие назад, пише още изданието.

Извън групата на богатите държави доминацията на кеша все още е факт, но и на някои от развиващите се пазари тя започва да се пропуква. В Китай делът на дигиталните разплащания се повишава от 4% през 2012 г. на 34% през 2017 г.

Основните фактори, които движат отмирането на конвенционалните пари, са два - търсенето и предлагането. От една страна, младите клиенти искат да разполагат с методи за разплащания, които да могат да се впишат във все по-дигиталното им ежедневие.

От друга страна, банките, технологичните компании и телекомите предагат различни опции за дигитални трасфери, от които могат да събират данни и такси.

Цената за поддръжката на "кешовата икономика" е доста висока - ATM устройства, инкасо автомобили, гишета, служители, които оперират физически с банкнотите и монетите и т.н.

Повечето финансови компании с радост биха се разделили с всички тези допълнителни разходи и биха натоварили консервативните потребители, които предпочитат да използват "добрите стари пари", с по-високи такси и комисиони.

На пръв поглед преминаването към "безкешово общество" изглежда като добра новина. Плащанията в брой са неефективни, а цената на сеченето, печатането, сортирането и дистрибуцията на банкнотите и монетите възлиза средно на 0.5% от брутния вътрешен продукт в различните държави.

Премахването на парите в брой може да доведе и до косвени ползи, като намаляването на риска от кражби и измами. Правителствата пък могат да следят по-ефективно за данъчни престъпления. Дигитализацията разширява възможностите на дребния бизнес и позволява натрупването на кредитна история за потребителите.

Шведските банки ще плащат в брой по принудаПравителството и централната банка се опасяват, че страната върви твърде бързо към превръщането в напълно

Но в същото време всички тези "придобивки" могат да създадат сериозни затруднения. Електронните платежни системи са уязвими на технически сривове и кибератаки. Пробивът в системите на американската банка Capital One в края на юли беше поредният такъв случай.

В "безкешовото общество" бедните, възрастните и жителите на селските региони могат да бъдат поставени в по-неизгодна позиция. Много хора гледат на парите в брой като на "анонимно средство за разплащане", чието премахване би дало на държавните институции различни инструменти за "следене" и би осигурило на технологичните гиганти достъп до личните данни на стотици милиони хора.

Тези проблеми обаче имат и своите решения. На първо място, правителствата трябва да гарантират, че монополът на централните банки върху банкнотите и монетите няма да се превърне в монопол на частните компании върху дигиталните пари.

Те трябва да насърчават банките да предлагат евтини трансанкции между отделните сметки по подобие на системата, която действа в Швеция и Холандия.

Конкуренцият ще поддържа цените ниски, за да могат и хората с по-ниски доходи да се възползват от "благата" на дигиталната разплащателна система. Освен това тя ще служи като гаранция, че дори някоя от финансовите компании да изпадне в затруднение, останалите ще могат да заемат нейното място и няма да се стигне до системни трусове.

Вторият важен момент са регулациите за защита на личните данни. Банките и останалите финансови оператори ще трябва да гарантират на потребителите, че не злоупотребяват с личните им данни.

Хората, които предпочитат да ползват безплатни услуги, ще могат да осигурят достъп до информацията за своите трансакции, а останалите потребители могат да предпочетат да си плащат, за да бъдат "оставени на мира".

Не на последно място, преходът към т. нар. "безкешово общество" може да се случи и плавно, без да предизвиква сътресения. Банките, например, могат да бъдат задължени да оперират с пари в брой в някакъв гратисен период (например 10 години).

Той ще даде време на държавните институции да помогнат на хората с по-ниски доходи да открият собствени банкови сметки, да образоват възрастните хора и да модернизират интернет достъпа в по-отдалечените региони.

В крайна сметка, бумът на дигиталните парични еквиваленти беше предизвикан от спонтанния ръст в търсенето на по-удобни методи за разплащане и технологичните иновации.

Това е ясен сигнал, че рано или късно светът ще трябва да се подготви за момента, в който последните смачкани банкноти ще сменят своя собственик, а след това просто ще престанат да съществуват.