Френската кралица Мария-Антоанета може и никога да не е произнасяла крилатата фраза "Като нямат хляб, да ядат пасти" по адрес на своите поданици.

Но със сигурност е била почитател на консумацията на картофи, които в края на XVIII век са считани за една от суперхраните на Новия свят, коментира заместник-редакторът на The Economist Том Стендидж.

Испанските конкистадори са първите европейци, които опитват вкуса на картофа. Това се случва през 30-те години на XVI век в Южна Америка. На европейските учени, занимаващи се с ботаника, им отнема няколко десетилетия да отгледат сортове, които да могат да виреят на Стария континент.

Но усилията им си струват, защото картофите осигуряват от два до четири пъти повече калории на единица обработваема площ, в сравнение със зърнените култури, които по онова време доминират в менюто на европейците.

Освен това могат да се отглеждат в почти всякаква почва. Оказва се, че картофът е изключително ефективен и надежден хранителен продукт.

Обикновените граждани и селяни обаче в началото никак не са убедени, че новите кореноплодни са подходящи за консумация. Свещениците дори предупреждават, че в Библията картофите не се споменават абсолютно никъде, от което следва, че Бог не е предвидил те да бъдат използвани за храна.

Имало е дори "експерти", които смятали, че картофите наподобяват подутините по крайниците на болните от чума и по тази причина вероятно са сред причинителите на болестта.

Всички тези абсурдни твърдения обаче постепенно биват изтласкани на заден план, за което големи заслуги има френският учен Антоан-Огюстен Пармантие, който през XVIII век заема поста на Върховен инспектор във Франция.

Той лично настоява картофът да бъде официално обявен за растение, подходящо за консумация. Това се случва през 1772 г.

За разлика от своите колеги в Прусия, където Фридрих I наложил с полицейска сила отглеждането на картофи, Пармантие приложил далеч по-фини методи за убеждаване на своите съграждани.

Той поставил около картофените си ниви полиция, която през деня да ги охранява, а нощем "да си затваря очите" и да пропуска всеки, който желае да открадне няколко растения. Инспекторът дори инструктирал лично полицаите да приемат подкупите, които "нарушителите" биха им предложили, за да се промъкнат в нивите.

Естествено, селяните били изкушени да се сдобият с грудките, преценявайки трезво, че щом нещо се охранява толкова строго, значи е достатъчно ценно.

Този луксозен сладолед се прави от насекомиСлед дълъг ден под изгарящото слънце, мисълта за един сладолед звучи доста изкушаващо. Бихте ли му се насладили обаче, ако знаете, че е направен от

Освен масовите "PR акции", Антоан-Огюстен Пармантие организирал и специални събития, на които "промотирал" новата суперхрана пред различни височайши особи, сред които и един от американските "бащи основатели" Бенджамин Франклин.

На един банкет 1785 г. Пармантие запознава с "растението чудо" френския крал Луи XVI и неговата съпруга Мария-Антоанета и им подарява букет от картофени растения. Кралят благоволява да забоде едно от цветчетата на ревера си, а кралицата вплита няколко корена в косата си.

Така картофът се превръща в истински моден хит сред аристокрацията.

Днес западняците се сблъскват с идеята за друга екзотична храна - насекомите. Нутрицонистите и природозащитниците са убедени, че скакалците, мухите, ларвите и червеите са един от най-ефективните източници на протеини и освен това отглеждането им е с минимален въглероден отпечатък, в сравнение с този на пилешкото, свинското или говеждото месо, пише още Стендидж.

В края на краищата, над два милиарда души по света ядат насекоми от векове насам. Но, естествено, не липсват и скептици. Те считат насекомите за нехигиеничен продукт, тъй като много от тях, като мухите и комарите, са разпространители на различни болести.

Как може да се променят тези схващания?

Екологичните аргументи може и да имат известна тежест. Освен това жителите на западното полукълбо отдавна са включили в менюто си някои други членестоноги, като скаридите и раците.

По-гнусливите потребители биха могли да консумират скакалците под формата на енергийни барчета или да добавят "невидим" протеин от насекоми в соса си за спагети, например.

Ако не друго, насекомите поне се споменават изрично в Библията като напълно легитимен източник на хранителни вещества - "...измежду всички пълзящи крилати можете да ядете онези, които, като ходят на четири крака, имат пищяли над краката си, за да скачат с тях по земята. Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца според видовете му, зеления скакалец според видовете му, щуреца според видовете му и малкия скакалец според видовете му.."*

Или, както би казала Мария-Антоанета, "като няма хляб, яжте буболечки".


* Левит 11:21-22