Най-големият фен на Европейския съюз дори не е негов член
На фона на нестабилната политическа обстановка на Балканите, където най-бедните държави на Стария континент са изправени пред избор между надеждата за европейска интеграция и щедрата "прегръдка" на Русия, Косово категорично се насочва към първия вариант, пише Bloomberg.
В неделя в страната с население от близо 2 милиона души ще се проведат предсрочни избори, а всички партии, които имат шанс да влязат в парламента, подкрепят бъдещото членство в Европейския съюз.
Това е рядко срещан геополитически консенсус в региона, който все още лекува своите рани от войните в края на XX век.
Конфликтите, които разрушиха бивша Югославия, все още оказват своето влияние, включително и върху Косово, тъй като страната все още не може да оправи отношенията си със своя северен съсед Сърбия.
Преговорите за постигане на споразумение пропаднаха в края на миналата година, а една от основните задачи на новото правителство ще бъде да реши дали и по какъв начин те да бъдат възобновени, тъй като от това зависи бъдещата европейска интеграция и на двете държави.
Засега не е ясно кой ще спечели парламентарните избори в Косово, но със сигурност която и партия да излезе начело, ще има нужда от коалиционни партньори, за да сформира стабилно управляващо мнозинство.
Но дори новото правителство в Прищина да успее да се върне на масата за преговори, то ще бъде изправено пред огромни предизвикателства, включително и икономически. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е около една десета от средния в ЕС.
Освен това управляващите в Косово ще трябва да реформират съдебната система в съответствие с европейските стандарти и да обърнат внимание на чувствителни за обществото проблеми, като корупцията и спазването на човевшките права.
От другата страна е Сърбия. След войната в Косово, продължила до 1999 г. и довела до въздушните удари на НАТО, Белград е твърдо решен да не признава съществуването на нова държава в регион, който повечето сърби считат за люлка на своята културна и историческа идентичност.
След като Косово едностранно обяви своята независимост през 2008 г., поредица от сръбски правителства се ползваха с подкрепата на Русия и Китай, за да блокират призването ѝ в ООН. Пет държави от Европейския съюз също не признават новосъздадената балканска държава - Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция.
Миналата година обаче Косово и Сърбия изглеждаха близо до споразумение, след като двамата президенти Александър Вучич и Хашим Тачи предложиха размяна на територии. Това би позволило на всяка от страните да интегрира своите граждани в различни региони на етнически принцип.
Но дори и в Косово този план не получи обществена подкрепа. Той доведе до избухването на най-масовите улични протести в Прищина от гражданската война насам и до оставката на премиера Рамуш Харадинай.
Европейският съюз също не гледа с добро око на идеята, тъй като поредното преначертаване на границите на Балканския полуостров може да предизвика "верижна реакция" и да доведе до нова ескалация на отдавна тлеещи конфликти на много места в континента.
Преговорите бяха прекратени, а Сърбия блокира присъединяването на Косово към системата на Интерпол. Прищина отговори с въвеждането на 100-процентови мита върху сръбския внос.
51-годишният бивш лидер на Армията за освобождение на Косово Рамуш Харадинай, който на два пъти е обвиняван във военни престъпления, прекъсна своите връзки с досегашния си коалиционен партньор Хашим Тачи и на изборите в неделя ще се яви със собствената си партия. Той е противник на идеята за нови териториални преразпределения.
Всички политически сили в страната са единодушни, че Косово трябва да излезе от международната изолация и да започне преговори за членство в ЕС. Но опонентите на Харадинай смятат, че страната се нуждае от ново поколение политици, които не са обременени от участието си във войните.
Партията "Самоопределение" и Демократичната лига на Косово настояват за по-драстични мерки в борбата с корупцията.
От "Самоопределение" обаче подкрепят тезата на Харадинай против размяната на територии, тъй като считат, че отстъпките за Сърбия правят признаването на независимостта на Косово още по-проблематично.
Всичко това поставя Вучич в трудна позиция, защото той трябва да балансира между проевропейските аспирации на Сърбия и традиционно силните ѝ връзки с Русия. Но "часовникът тиктака" и за Прищина, и за Белград.
Европейското им бъдеще е единственото, което може да гарантира изкореняване на корупцията, приток на чуждестранни инвестиции и повишаване на жизнения стандарт. И двете държави са изправени пред проблема на масовата емиграция и отлив на квалифицирана работна ръка.
"Ние имаме интерес от сближаване на позициите и искаме да сключим мир със сърбите, ако и те имат желание за това. Но няма да удовлетворяваме всяко тяхно искане, само за да има мир", казва Рамуш Харадинай, който е един от фаворитите в предстоящия вот.