През 2018 г. Европейският съюз е похарчил 297 млрд. евро за защита на околната среда. Това показват данните на Евростат за разходите, които държавите от Общността заделят за различни екологични каузи.

В тях влизат всички стоки и услуги, които са насочени към ограничаване, контрол и измерване на замърсяването, минимизиране на вредните екологични ефекти и оптимизация в използването на природните ресурси.

В периода от 2006 до 2018 г. тези разходи се увеличават средно с по 2% на година, или общо с 22% за целия период. Като процент от брутния вътрешен продукт техният дял остава стабилен, на ниво от около 2%, като единствено през 2009 г. се наблюдава лек ръст до 2.1%, който се дължи на общия спад на икономиката в резултат на световната финансова криза.

Но въпреки това бюджетът за екология остава по-нисък от разходите на европейските домакинства за цигари, алкохол и наркотични вещества, които се движат между 2.1% и 2.3% от БВП в периода 2006 - 2018 г., сочи статистиката.

Корпоративните разходи заемат най-голям дял в общата сума, заделена за борба с екологичните проблеми в ЕС - 54% през 2018 г. Правителствата и неправителствените организациии допринасят с 24%, а домакинствата - с 22%.

Статистиката за екологичните разходи включва както директните иницативи за защита на околната среда, така и инвестициите в бъдещи проекти, включително и в държави извън Общостта.

В периода от 2006 до 2018 г. разходите на европейските домакинства за защита на природата са се увеличи с близо 50 на сто, показват още данните на Евростат. Това прави средно с по 3.4% на година.

Но въпреки това те все още заемат сравнително скромен дял от средностатистическия семеен бюджет - под 1%. Правителствените екологични разходи пък се увеличават с по-скромни темпове - 0.6% средно годишно, или общо със 7.5% за последните 12 години.

България заема второ място в класацията по дял на екологичните разходи в общия държавен бюджет. У нас той е около 3.5%, като в това отношение страната ни отстъпва единствено на Малта с нейните 5.7 на сто. Трета е Естония с 3.1%.

Европейският съюз внася все повече енергияОбщото енергийно производство на Европейския съюз намалява с 12% през последните 10 години

При повечето показатели за екологичния отпечатък на държавите членки, България се нарежда сред "зелените" икономики на Стария континент. Броят на личните автомобили на 1000 души от населението у нас е 393, което е с 23% под средното за ЕС.

Пред нас са единствено Хърватия (389 автомобила на хиляда души), Латвия (356), Унгария (355) и Румъния (261) автомобила на 1000 души).

Количеството пластмасови отпадъци на глава от населението у нас възлиза на 15.2 килограма, според последните актуални данни на Евростат (от 2016 г.) при средно 31.9 килограма за ЕС, или над два пъти повече.

В същото време България рециклира 52.6% от отпадъчните пластмасови продукти при средно ниво от 42.4% за ЕС. По този показател страната ни е на пето място след Литва, Кипър, Словения и Чехия.

Общото количество на отпадъците, генерирани от общините в България, възлиза на 435 килограма на човек годишно при средно равнище от 486 кг за ЕС.

Към края на 2018 г. близо 35% от територията на страната е под защитата на екологичната мрежа Натура 2000, в сравнение с 18% средно за останалите държави от ЕС. Единствено Словения и Хърватска са преди нас съответно с 37.8% и 36.6%.

България е и сред малкото държави от ЕС, които вече са достигнали заложените цели за дела на възобновяемите източници в енергийния микс. У нас той е с 2.7% над целевото ниво за 2020 г. За сравнение, средно за Общността този дял е с 2.5% под целевото равнище.

Въпреки това цената на електрическата енергия за домакинствата в България е средно 0.10 евро на киловатчас (при 0.21 евро за ЕС).

Страната ни обаче остава една от най-енергийнозависимите държави в ЕС, внасяйки почти цялото необходимо количество петролни продукти и природен газ от чужбина.

Освен това България изостава и като дял на общите разходи за опазване на околната среда от БВП (1.4% при средно 1.9% за ЕС през 2018 г.), като това се дължи основно на слабото участие на корпоративния сектор. За разлика от останалите държави, у нас основната тежест се пада на държавата и на домакинствата.