Защо американците сменят жилището си все по-рядко?
Американците сменят жилищата си по-рядко, отколкото в миналото. Тази тенденция води до спад в предлагането на имотния пазар отвъд Океана и ограничава ръста на продажбите, пише The Wall Street Journal.
Към момента средностатистическото американско семейство живее в един и същи дом в продължение на 13 години, което е с пет години по-дълго, отколкото през 2010 г. Това показват данните на компанията за недвижими имоти Redfin.
Когато собствениците не пожелаят да се преместят в по-голямо жилище при раждането на децата или пък да изберат по-малко, когато те се изнесат от вкъщи, изборът на хората, които търсят нов имот, се стеснява.
Тази тенденция е една от основните причини за слабото предлагане на имотния пазар, което, от своя страна, води и до устойчиво поскъпване на жилищата в САЩ. Броят на обявените за продажба жилищни имоти е на най-ниските си нива от 37 години насам.
По тази причина, дори и на фона на рекордно ниските лихви по ипотечните кредити, ниската безработица и повишаващите се доходи, имотният пазар не показва признаци на раздвижване.
Според икономистите поколението на т. нар. "бейби бумъри"* носи основна "вина" за този тренд, тъй като неговите представители остават активни до по-късна възраст и отказват да се местят в по-малки жилища "на стари години".
Някои от тях проучват пазара в ниския ценови сегмент, но не желаят да "наддават" и да се конкурират с по-младото поколение, за да се сдобият с нов дом.
В някои щати, като Калифорния и Тексас, бяха въведени данъчни облекчения, които насърчават по-възрастните граждани да се задържат по местата, на които живеят в момента. В Сан Франциско домакинствата сменят жилището си средно на всеки 14 години, докато през 2010 г. са се местели на по-малко от 10 години.
За същия период предлагането на нови жилища на пазара в Златния щат се е свило с 46 на сто.
Подобна тенденция се наблюдава и в Сиатъл, въпреки че през последното десетилетие там бяха създадени много нови работни места, което доведе и до приток на хора към града.
Собствениците на жилища обаче живеят в тях средно с три години повече, отколкото през 2010 г. Предлагането се е понижило наполовина за последното десетилетие, а цените на имотите в същото време са скочили с над 80 на сто.
Този проблем обаче не е характерен единствено за големите и бързоразвиващи се градове по Западното крайбрежие. Периодът за смяна на жилището се увеличава във всички 55 зони, включени в проучването на Redfin. Дори там, където в миналото не беше никакъв проблем да се купи имот, сега предлагането е силно ограничено.
Според експертите на компанията в края на миналата и началото на тази година е отчетено краткотраен ръст в броя на обявите, но през последните месеци той отново е паднал до почти 40-годишното дъно от 2018 г.
Така се изпаряват и надеждите, че имотният пазар може да регистрира някакво съживяване през последното тримесечие на годината. По данни на Американската асоциация на брокерите на недвижими имоти през септември 2019 г. продажбите на жилища бележат спад от 2.2% на годишна база.
В Хюстън, Тексас и Солт Лейк Сити, Юта, домакинствата са сред най-уседналите в цялата страна и живеят в едно и също жилище средно по 23 години. Там се наблюдава и най-острият дефицит на имотния пазар. В Солт Лейк предлагането е с 60% по-ниско, отколкото преди 10 години.
Липсата на мобилност у собствениците обаче не единствената причина за спада в предлагането на имотния пазар, пише WSJ. След финансовата криза строителните компании не успяха да "наваксат" с ръста на търсенето заради липса на кадри и нови парцели.
Освен това делът на имотите, които се купуват с инвестиционна цел, достигна рекордно високо ниво от 11% през 2018 г. Част от инвеститорите продават тези имоти малко след покупката с цел печалба от разликата в цената, но други предпочитат да ги отдават под наем, запазвайки собствеността върху тях с години.
Брокерите, цитирани от WSJ, твърдят, че в момента, в който се появи обява за продажба на жилище в някой от по-големите градове, още в първия ден се обаждат по 14-15 кандидат купувачи.
* Бейби бумъри - хората, родени в следвоенните десетилетия от средата на 40-те до средата на 60-те години на миналия век, по време на бума в раждаемостта (baby boom)