За да оцелее в суровите пустинни условия на Югозападна Африка, буболечката от Намиб събира вода директно от атмосферата.

Насекомото Stenocara gracilipes има способността да "улавя" микроскопични капки мъгла с тялото си, след което да ги насочва към устата си с помощта на своите крила.

От години учените се опитват да разгадаят тайната на пустинния обитател, тъй като тя може да помогне за осигуряването на питейна вода за много от отдалечените населени места в африканските държави, пише списание Science.

Когато буболечката от Намиб се "къпе" в сутрешната мъгла, капките се удрят в коремната ѝ област, стичат се по тялото и след това тя успява да ги насочи към устата си.

Първият проблем пред изследователите обаче е да намерят механизъм, който да репликира "хващането" на мъглата.

"Когато се опитвате да "хванете" мъгла с ръката си, тя просто минава между пръстите ви. Човешката кожа няма необходимата структура, за да може да осъществи докосване на толкова малки капки", обяснява физикът Хънтър Кинг от университета Акрон в Охайо.

Той и колегите му се фокусират върху текстурата и формата на тялото на насекомите, които им позволяват да улавят водните капки в атмосферата. За целта те използват 3D принтери и създават три сферични обекта с различно покритие - гладко, набраздено и грапаво, които впоследствие се поставят във въздушен тунел за "тестване" на количеството вода, което могат да съберат от мъглата.

Оказва се, че грапавите повърхности са като магнит за водните капки. Сферата, чиято повърност е покрита с малки дупки с дълбочина от 1 милиметър, успява да събере два и половина пъти повече течност от гладък предмет със същия размер.

Следващата стъпка на Кинг била да разбере какво се случва на микро ниво, като за целта се обърнал към експерта по биомеханика Матиа Гацола и неговия възпитаник Фан Киат Чан от Университета в Илиноис. Те създали компютърен модел, който симулира хидродинамичните фактори, които влияят върху водните капки и вероятността те да се "залепят" върху дадена повърхност.

Оказва се, че едно от важните условия е нивото на влажност върху самата повърхност. Ако върху нея има тънко водно покритие, е много по-малко вероятно капките от атмосферата също да се задържат върху нея. Фината текстура на материалите, от които е съставена повърхността, също оказва своето влияние.

Според Чан, ако изследователите успеят да "копират" външната обвивка на буболечката Stenocara gracilipes и да създадат по-ефективен материал за "хващане" на водните капки, инженерите ще могат да направят устройство, което да работи в по-големи мащаби и да осигурява питейна вода за нуждаещите се.

Възможно е дори да бъдат произведени специални съдове, които да се пълнят сами, използвайки влагата във въздуха.

В някои райони на Сахара и Мароко местните жители отдавна събират "мъгла", използвайки специални мехове, които впоследствие насочват събраната вода по тръбопроводи към селата.

Но по тези места дори и мъглите са сравнително рядък и ценен ресурс, а всяко усъвършенстване и подобряване на ефективността на тези методи може да спаси от жажда милиони хора, смятат учените.