Щатският долар е най-използваната валута в света. Тя е на практика основното разплащателно средство в световен мащаб и неофициалният световен златен стандарт.

По дани на Международния валутен фонд (МВФ) 62% от финансовите резерви на планетата са в щатски долари – или повече от два пъти от резервите в евро, йени и китайски юани, взети заедно.

Тридесет и една държави са приели долара като своя официална валута или пък са кръстили своята валута на долара; над 66 държави са „вързали“ своята валута с долара; долари в момента се приемат дори на места, като Северна Корея, Сибир и изследователските станции на Северния полюс.

Има едно място обаче, където не се приемат долари и това е малкият чешки град Яхимов. Ироничното в случая е, че началото на долара е поставено преди 500 години - през януари 1520 г., точно в това градче, закътано дълбоко в Крушне хори (Рудни планини) в Бохемия.

За последните три години в Яхимов не са идвали почти никакви американски туристи, пише BBC. Градчето с население от 2 700 души се намира близо до границата между Чехия и Германия, а там приемат само чешки крони, евро и руски рубли.

Вероятно не знаете, но наскоро то беше обявено за част от културното наследство на ЮНЕСКО. Вероятно също така не знаете, че валутата, която движи свободния свят, произхожда от това градче с една главна улица, в което има повече публични домове, отколкото банки.

Можете да се разхождате цял ден там и да не разберете, че това е родното място на долара.

“Как бихте могли? Тук никъде няма рекламни надписи, свързани с това – повечето хора, които живеят тук, дори не знаят!”, казва Михал Урбан, един от инициаторите на номинацията на Яхимов за ЮНЕСКО. “Никой други миньорски град не е имал такова голямо влияние върху историята, като Яхимов, но ние сме забравили миналото си”, казва Урбан.

Много преди Яхимов да съществува из девствените гори на планините, разделящи днешна Бохемия и Саксония, са бродели мечки и вълци. Когато през 1516 г. там са открити огромни количества сребро, местният предприемчив благородник граф Хиеронимус Шлик кръщава района „Долината на Йоаким“ на името на дядото на Ийсус, покровител на местните миньори.

“По онова време Европа била континент от държави-градове с местни владетели, които се борели за надмощие,” обяснява местният историк Ярослав Ошец. “Тъй като те нямали стадартизирана парична единица, един от най-ефективните начини, по които тези владетели упражнявали контрол, бил да секат собствени монети и Шлик направил точно това.”

На 9 януари 1520 г. парламентът на Бохемия дава разрешение на Шлик да започне да сече собствени сребърни монети. Графът поставил образа на Йоаким на лицевата страна, бохемски лъв на гърба и ги нарекъл “Йоакимталери”, като не след дълго името било съкратено на “талери”.

В ера, в която съдържанието на метала в монетите било единственото определящо за тяхната стойност, Шлик направил две находчиви неща, за да гарантира, че талерите му ще се разпространят и ще оцелеят.

Първо, той направил талерите със същото тегло и диаметър като монетата Гулденгрошен, използвана в по-голяма част от Централна Европа, което улеснило приемането на неговите талери от страна на съседните кралства. По-важното обаче е, че той изсякъл повече монети, отколкото светът някога бил виждал.

Само за 10 години Долината на Йоаким се трансформира от селце с население от 1 050 души до най-големия миньорски център в Европа с 18 000 души население, където имало 1 000 сребърни мини, в които работели 8 000 миньори.

До 1533 г. Долината на Йоаким вече е вторият най-голям град в Бохемия - след Прага. По изчисления на Урбан до средата на 16-и век около 12 милиона талера, изсечени със среброто от тези планини, вече са в обращение в Европа – много повече, от което и да било друго разплащателно средство на континента.

Скоро след това сребърните залежи в Долината на Йоаким свършват, но до 1566 г. талерът вече е толкова добре познат в Европа, че когато Свещената Римска империя иска да създаде единен стандарт за множеството монети в кралството си, се спряла на талера, наричайки всички приемливи сребърни монети “Райхсталери” (“талери на империята”).

“В следващите 300 години много държави по света моделират своите пари по образец на талера,” казва Урбан.

Владетелите в Европа променяли монетите си по образец на талера и им давали имена на своите езици. В Дания, Норвегия и Швеция талерът става “далер”. В Исландия “далур”, в Италия “талеро”, в Полша “талар”, в Гърция “талиро” и т.н.

Талерът не след дълго достига и до Африка, където е използван в Етиопия, Кения, Мозамбик и Танзания дори до 40-те години на миналия век, а след това достига и до по-голямата част от Арабския полустров и Индия, където все още е в обращение през 20-и век.

Официалната валута на Словения до 2007 г. се наричаше “толар”. Валутата на Самоа все още се нарича “тала”, а имената на парите на Румъния (“леи”), България (“лев”) и Молдова (“леи”) днес се свързват с лъва, който е на първия талер преди 500 години.

Името на щатската валута обаче идва от холандския leeuwendaler (“лъвски долар” или “далер” накратко – произнасян почти идентично с английското “долар”). След като пристигат за първи път в Нови Амстердам (днешен Ню Йорк) през 17-и век с холандските колонизатори, далерите бързо се разпространяват сред 13-те колонии, а англоговорящите заселници започват да наричат тях и всички сребърни монети с подобно тегло “долари”.

Доларът става официална валута на САЩ през 1792 г., а оттогава вдъхновеният от талера долар продължава своя марш по света до места, като Австралия, Намибия, Сингапур и Фиджи.

Мините в Яхимов обаче имат и много тъмна страна

Когато бляскавите сребърни залежи на града намаляват, миньорите започват да се натъкват на мистериозна черна субстанция, която води до притеснително голям брой фатални белодробни заболявания. Докато се ровела в мините на града през 1898 г., физик на име Мария Кюри открива, че същата руда, от която са произведени първите долари, съдържа два нови радиокативни елемента – радий и полоний.

Откритието обезобразява ръцете на Кюри, в крайна сметка я убива и й носи първата Нобелова награда, присъждана на жена. То също така подготвя сцената за второ действие за Яхимов – същите мини, от които води началото си световната валута, сега движат надпреварата в ядреното въоръжаване.

В следващите няколко десетилетия отворените отново сребърни мини на града стават основния източник на радий, като дори нацистите правят експерименти с ядрен реактор там. „Бащата на атомната бомба” Дж. Робърт Опенхаймер пише своята дисертация върху богатите на уран мини в Долината на Йоаким.

След като Чехословакия си връща Долината на Йоаким от Германия след Втората световна война, преименува града на Яхимов и изгонва германоговорящото население, което живеело там от векове. Правителството подписва таен договор със Сталин, който превръща града в руски ГУЛАГ.

“С това се слага началото на един много мрачен период в нашата история,” казва Урбан. “Преди войната хората, които са живеели тук, били много горди от създаването на долара. Когато населението се сменя обаче, този спомен се губи и мините започват да се използват, за да се помогне на Русия да създаде атомна бомба.”

След като атомната бомба на Опенхаймер на практика слага край на Втората световна война, около 50 000 политически затворници от Съветския съюз са изпратени в Яхимов в периода 1949 - 1964 г., където добиват уран за ядрения арсенал на СССР.

Така може да се каже, че двата най-значими символа на власт в съвременния свят – доларът и ядрените оръжия, произлизат от това малко миньорско градче в Бохемия.

Днес Яхимов все още се възстановява от бурното си минало. Огромните хълмове шлака, които някога заемат сериозна част от долината, вече се поглъщат от вечнозелени дървета. Построените през 19-и век домове с токсични нива на уран бавно биват възстановявани до предишната им слава.

Последната работеща мина в Яхимов, която е осигурявала сребро за първите долари, сега осигурява радиоактивна вода за три лускозни курорта, които предлагат “терапия с радонова вода.”

В Яхимов обаче все още никъде няма информационни табели, указващи, че това е родното място на долара.