Бивш агент от ФБР: Следете за тези 8 неща у нечестния човек

Всеки човек си има нещо, което може да го издаде. Вашите приятели, колеги, роднини, партньор и шеф може всъщност да разкриват истинските си намерения, но да ги прикриват хитро.

Като бивш специален агент от ФБР и бивш ръководител на Програмата за анализ на поведението при контраразузнаване, прекарах 21 години в разобличаването на хора, чието единствено намерение беше измамата и мошеничеството, пише Робин Дрийк за CNBC.

След като в продължение на години действахме по метода на опита и грешката, успях да очертая определени ключови модели на поведение и се научих как “да преценявам хората” — или да предугаждам какво ще направят другите и да им се доверявам в съответствие с това.

Ето кои са най-големите предупредителни знаци, разкриващи непочтения човек:

1. Те използват абсолютизми, като като “винаги“ и „никога“

Абсолютизмите имат за цел да подкрепят дадена гледна точка, но те рядко са истинни и могат лесно да предизвикат отказ или противопоставяне.

Когато някой каже: “Никога не ми правиш комплименти,” например, той или тя просто си проси да кажете: “Това е нелепо! Спомням си, че съм ти правил комплименти!”

Дори и когато знаете, че някой просто преувеличава, понякога е трудно да се познае дали той или тя го знае. Когато тези абсолютизми не се оспорват, те имат извратената склонност да се прераждат в истина.

Хората, на които може да се вярва, имат склонност да използват думи, които смекчават абсолютизмите, като “обикновено,” “често,” “вероятно,” „на практика,” “понякога,” “периодично” и “в общи линии.”

2. Те се хвалят, като омаловажават постиженията си

Много хора мислят, че знаят как се хвалят умело, но това всъщност не е така. Някои изчакват подходящия момент в даден разговор, за да вметнат небрежно техните 15 секунди самореклама — просто като информация, подходящ пример или забавен спомен. А когато им изкажете похвалата, която очакват, те просто махват с ръка и я подминават.

Ако споменат някое голямо име, те го правят сред множество от неизвестни имена, сякаш дори не се усещат, че търсят валидиране на своя статус. Друг пример може да бъде колегата, който или която ви уверява, че ще можете да се справите с нещо по-добре от него или нея, под прикритието на насърчаване. Тяхната основна цел обаче е да ви напомнят колко са велики, докато вие се затруднявате с дадената задача.

3. Те се опитват да ви угодят, като съдят ваши общи познати

Те внушават, че вие сте по-добри от тези хора, иначе нямаше да ви доверяват недоволството си от тях. Те ви дават възможности да се включите със собствено неодобрение на тези хора, сякаш това е някаква добра форма на сближаване между вас.

Междувременно, всичко, което вие си мислите, е: какво ли говорят за мен, когато не съм наоколо?

4. Те имат силно изразена отбранителна позиция

Опасна черта! И една от най-често срещаните. Много хора смятат, че ако отричат нещо, то спира да съществува.

Те превръщат критиките към тях в шега или в обидно твърдение, което няма смисъл. Те се цупят. Те се държат пасивно-агресивно. Те сменят темата. Те изопачават “обвинението.” Или те просто се оттеглят.

Това са начините, по които нечестните хора вдигат своя щит.

5. Те обожават да дебатират

Тук не става въпрос за размяна на разумни идеи. Тук става въпрос за свръхемоционални спорове, които вече доминират дискусиите навсякъде - от риалити предаванията до политическите дебати.

Тактиките за дебатиране са просто поредица от трикове, които могат да бъда шокиращо неефективни при опитите за манипулиране на хора. Сред най-лошите от тях са: нападането на хора вместо на идеи, използването на инсицуации и намеци, заиграването със страхове, саркастичното и пренебрежителното отношение, смяната на темата и лепенето на етикети на хората.

Едно време човек не можеше да получи добра оценка по английски език, ако комуникираше така. Сега можете да се кандидатирате за високопоставена длъжност, казва Дрийк.

6. Те говорят прекалено много и казват прекалено малко

Това е така, защото те се опитват да скрият нещо или пък нямат какво да кажат. Затова те се опитват да заменят качеството с количество, особено чрез използването на безмисени модерни думи, като “отрицателен растеж” или вездесъщото клише “стратегическо планиране”, сякаш обикновеният план е просто пожелателно мислене.

В същото време Уинстън Чърчил, даровит оратор и носител на Нобеловата награда за литература, казва: “Кратките думи са най-добри, а старите думи, когато са кратки, са най-добрите.”

7. Те не знаят кога да се извинят

Да се извиниш е доста лесно. Казвате “Съжалявам.” И това е. За съжаление, това е нещо, което рядко ще чуете от непочтен човек. Те казват: “Съжалявам, но ...” След това идва извъртането и обвинението: “но го направих единствено защото ти направи, това, това и това.”

Това се случва от страх, и по-конкретно в често срещаните прикрития на страха, като арогантност, перфекционизъм или някаква друга форма на превъзходство. Основната предпоставка, с която се самообричат тези хора, е: Става въпрос единствено за мен и ако просто пледирам невинен по всяко обвинение, нещата ще си останат така.

Моят съвет? Откажете се, докато водите, казва Дрийк.

8. Езикът на тялото им демонстрира дискомфорт

Невербалната комуникация е върховният издайнически знак. Ето няколко признака, които подсказват, че човек изпитва дискомфорт от това, което казва:

Тези неща са най-издайнически, ако се случват често, но не постоянно. Случаите, в които не се случват, ми дават база за оценка, казва Дрийк.

След това, когато видя тези знаци, имам добра причина да ги анализирам за други издайнически неща, които показват как наистина се чувства човекът отсреща.