Кучешкият нос е едно от най-невероятните творения на природата.

Освен че разполагат с около 100 милиона пъти по-чувствителни сетива за обоняние от човешките, кучетата могат да улавят и термични излъчвания с носовете си.

Това твърдят учени, цитирани от списание Science.

"Това е вълнуващо откритие. То хвърля нова светлина върху обонятелните сензори на кучетата, които изглежда се намират много напред в своето еволюционно развитие", казва етологът Марк Бекоф от Университета в Колорадо.

До този момент на науката са известни много малък брой видове, които имат умението да "подушват" топлината - някои видове бръмбари и змии и само един бозайник в лицето на кръвосмучещия прилеп, който се среща в Южна Америка.

Повечето бозайници имат открита и суха кожа в областта около ноздрите, която се нарича ринариум. При кучетата обаче тя е влажна, наситена с нервни окончания и винаги е с няколко градуса под стайната температура. Това подсказва и способността на кучетата да улавят температурни разлики със своите носове.

За да докажат тази теория, учени от унгарския университет Eötvös Loránd обучават три кучета да различават обекти с различна температура - един топъл (около 31 градуса по Целзий) и един със стайна температура, които се намират на около метър и половина един от друг.

Видът и миризмата на предметите са идентични и кучетата не са имал възможност да ги разграничават.

Учените са можели да направят разлика единствено с докосване на повърхността на предметите.

След проведеното обучение кучетата успешно са можели да различават двата предмета с различна температура от разстояние.

Във втората част от експеримента, с помощта на ядрено-магнитен резонанс, са сканирани мозъчните импулси на 13 кучета от различни породи. На всяко от тях са показани предмети с неутрално или слабо термично излъчване.

Оказало се, че соматозензорният кортекс в лявото мозъчно полукълбо, който реагира на сигналите от сензорите в носа, реагира по-силно на топлите предмети, отколкото на неутралните със стайна температура.

Общият извод от проучванията е, че кучетата, по подобие на прилепите-вампири, могат да улавят слаби температурни различия, които активират специфични дялове от мозъка им посредством инфрачервена радиация.

Учените предполагат, че домашните кучета са наследили това умение от вълците, които го използват за "засичане" на телесната топлина на плячката по време на лов.

Ако не друго, изследването донякъде доказва, че способността на кучето Бък от романа на Джек Лондон "Дивото зове" да открива плячката си "не със зрението, слуха или обонянието си, а с някакво друго, по-изтънчено чувство", едва ли е просто измислица.