В продължение на ден през миналия уикенд малката западноафриканска държава Гвинея-Бисау имаше двама президенти и двама премиери, докато едната двойка не се отказа от постовете, изтъквайки като причина смъртни заплахи.

Страната е обхваната от политически хаос от толкова години, че анализаторите не могат да се споразумеят за точния брой на превратите за 46-те й години независимост.

Някои казват, че са девет, а други преброяват 10. Изборите, които се проведоха през миналата година, бяха поредният опит да се изготви нов мирен план, но отново се стигна до допълнителен хаос, пише BBC.

На фона на политическия хаос, ежедневният живот в страната изглежда продължава както обикновено в столицата Бисау, но под повърхността жителите твърдят, че им е омръзнало от политическия хаос и са объркани от това какво следва и на кого да вярват.

На португалски език думата saudades изразява копнеж по миналото, но настроенията в Бисау са насочени повече към бъдещето, което местните знаят, че е възможно. Всеки път обаче, когато жителите на страната започнат да таят надежди, тя бива стъпкана от политически маневри, често подкрепени с оръжие.

По улиците жените продават най-доходоносния продукт на страната - кашу от най-новата реколта. Гвинея-Бисау е четвъртият най-голям износител на кашу в света.

Присъствието на въоръжени войници обаче напомня, че нещата не са нормални.

Липсата на надеждни новинарски източници се оказва благоприятна за най-различни слухове и спекулации, като хората постоянно се опитват да отсеят истината от неверните неща.

Противоречащи си официални комюникета и писма от различни страни относно това кой е правилният президент се споделят в WhatsApp и Facebook в страната с население от 1.8 милиона души.

"Не знаем какво се случва," казва хотелският мениджър Абубакар, докато преглежда профила си във Facebook.

Собственичка на ресторант, която твърди, че хаосът вреди на бизнеса й, добавя: "За такава малка страна е невероятно колко много фалшиви новини можем да произведем."

Умаро Сисоко Ембало беше обявен за победител в изборите през декември.

Управляващата от дълго време партия PAIGC обаче заяви, че изборите са били нечестни и настоява Ембало да изчака Върховният съд да се произнесе по молбата за касирането им. Той обаче отказа и дори положи клетва.

Междувременно депутатите от PAIGC, които твърдят, че колицията с по-малки партии означава, че все още имат мнозинство в парламента, заклеват един от своите членове като президент и настояват настоящия премиер да остане на поста си.

Малко след това обаче двамата подават оставки, изтъквайки като причина, че се страхуват за живота си.

Фалшиви новини запълват вакуума

"Проблемите в Бисау са структурни и страната никога не се е стабилизирала политически," казва Жил Яби, основател на западноафриканския мозъчен тръст Wathi.

"Историята на страната е изпълнена с войни и борба за независимост от Португалия, така че присъствието на военни е пряко свързано с нейната история и ролята, която армията изиграва за придобиването на независимост."

Според него има и други фактори в настоящата криза.

И двете страни, борещи се за властта, твърдят, че имат доказателства, че техните кандидати трябва да заемат ръководните постове, но във вакуума на тези доказателства профилите на местните жители в социалните медии биват заливани с фалшиви новини за изземането на оръжия в централата на политическа партия и за криещи се в чужди посолства политици - неща, които никога не са се случвали.

Бисау и търговията с кокаин

Объркването се засилва и от това, че Гвинея-Бисау от много години е използвана като спирка за кокаина, пътуващ от Латинска Америка към Европа.

Аристидеш Гомеш от PAIGC, който беше премиер, докато не напусна поста заради смъртни заплахи, е заявявал, че трафикът на наркотици е основният фактор зад настоящата политическа нестабилност.

Експерти твърдят, че наркотрафикантите могат да се облагодетелстват от настоящия политически хаос, като вече има информация, че известен наркобос, който в миналото бяга от страната, е забелязан в Бисау през миналата седмица.

Местните власти обаче опровергаха тази информация.

В миналото армията и военноморските сили се свързваха с наркотърговията в страната.

През 2013 г. щатската агенция за борба с наркотиците DEA арестува бившия ръководител на военноморските сили, докато се опитваше да финализира кокаинова сделка на стойност половин милион долара, като наркотикът трябваше да мине през страната.

Смята се, че наркотрафикът намалява след това, но според някои експерти политическата криза от последните няколко години отново отваря този коридор.

На фона на целия този хаос близо 1 000 качулати лешояди бяха убити при масово отравяне в източната част на страната. Според някои това е лошо предзнаменование за Гвинея Бисау.

Борба в съда, а не с оръжия

Последният етап от политическата криза поне засега изглежда по-мирен, в сравнение с миналото, казва Венсан Фуше от френския Национален центъра за научни изследвания.

"Мисля, че важно да се отбележи, че елитът осъзна, че битката се води с и около правните норми. Не става с убийство на хора, поне засега, или с преврати. Да се надяваме, че нещата ще се запазят така," казва той.

Мечти за по-добро бъдеще

Междувременно младите хора в страната се оплакват, че политическата криза продължава, откакто се помнят.

Учители и здравни работници стачкуват от края на миналата година, а много от жителите на столицата имат желание международната общност да се намеси.

Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) трябваше да изпрати експерти медиатори тази седмица, но мисията беше отменена в последния момент под натиска на правителството на Ембало.

Съветът по сигурността също призова силите на реда и военните да не се намесват в следизборната политическа криза.

На фона на целия този хаос в кафене през улицата от президентския дворец и централата на PAIGC, объркан от цялата тази обстановка, мъж повдига рамене и казва: "Докато сме живи, ще мечтаем".

Ето и кратка история на страната:

1446-47 – Пристигат първите португалци. Администриран впоследствие като част от португалските острови Кабо Верде, районът на Гвинея се превръща във важна част от търговията с роби. Гвинея-Бисау става отделна колония в Португалската империя през 1879 г.

1974 – Страната извоюва независимост след партизанска война.

1980 – Първият президент на страната Луиш Кабрал е свален с военен преврат, предвождан от Жоао Бернардо Виейра. Плановете за обединение с Кабо Верде са преустановени. Пучът е първият от многото политически преврати, които разрушават стабилността в страната в следващите четири десетилетия.

2010 – САЩ обявява двама високопоставени военни в Гвинея-Бисау за международни наркотрафиканти и замразява активите им в САЩ. От ЕС обявяват, че слагат край на мисията си за реформирането на въоръжените сили на Бисау, заявявайки, че липсата на уважение към върховенството на закона превръща това в невъзможна задача.

2011 – ЕС спира част от помощите си за Гвинея-Бисау заради опасения относно управлението на страната и върховенството на закона. Няколко месеца по-късно хиляди излизат на протести по улиците с настояване за оставка на премиера Карлуш Гомеш Жуниор за това, че не успява да овладее покачващите се цени на храните.

2012 – Съветът по сигурността към ООН изразява опасения, че наркотрафикът се е засилил и настоява за връщане към конституционно управление.

2020 – Умаро Сисоко Ембало встъпва в длъжност като президент.