86 000 засегнати от кризата в София след епидемията
С 1-3 на сто може да се свие брутният вътрешен продукт на София от последствията от заразата от коронавирус, като най-голям ще е ударът върху 86 000 работещи, сред които тези в туризма - хотели, ресторанти, култура и спорт.
Това предвижда доклад за оценка на ефекта на COVID-19 върху икономиката на София, разработен от общинското звено Innovative Sofia и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции с подкрепата на Института за пазарна икономика, общинското предпритие “Туризъм”, Българското конгресно бюро, Аутомотив клъстер България, Българската Е-комерс асоциация, общинската дирекция “Култура”, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии и представители на бизнеса.
Данните за разработката са към 19 март и така София стана първият град с подробна сметка на щетите от заразата.
Според анализа София има най-добър пазар на труда у нас с под 2% безработица към края на 2019 г.
Затова столицата има относително голяма възможност да поеме новите безработни при криза.
Най-засегнати ще са наетите в хотели и ресторанти - над 35 000 души, и работещите в сферата на културата и спорта – 10 000. Средно засегнати ще са служителите в промишления сектор, а слабо - в електроенергийния и води, отпадъци, информационни и комуникационни технологии, където ударът е помек заради възможностите за дистанционна работа.
Наетите в столицата са над 650 000 и ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който работят. От Института за пазарна икономика прогнозират 86 000 моментално засегнати работници от извънредното положение, без да се включват работещите от къщи, които не губят веднага. Заради големия брой свободни работни места и повишеното търсене на труд, особено във високотехнологичния сектор, столицата има възможност да поеме създадената в кризата безработица. Затова от особена важност след края на извънредното положение се очаква да бъдат програмите за преквалификация.
Отличително за икономиката на София е, че над 80% от нея се формират от сектора на услугите. Тя е и по-обвързана с икономиката на ЕС заради големия износ. ИКТ секторът произвежда близо 19% от икономиката на града и с аутсорсинг индустрията се очаква да бъдат сравнително по-малко засегнати.
Туризмът, очаквано най-удареният сектор, пък заема само 2.5% от икономиката на София, но в него са заети около 4.5% от работещите.
Свободните професии са с относително голям дял в икономическия живот на столицата, защото тук са концентрирани редица бизнес и технически услуги – адвокати, нотариуси, архитекти, консултанти.
Спирането на сделките и очакваното свиване на новите инвестиции ще удари именно тези професии.
Три са предвижданията в доклада - 80% удар върху хотели и ресторанти, култура и спорт; 20% удар върху търговия и транспорт (без БДЖ и пощите) и операции с недвижими имоти и 10% удар върху промишленост и строителство.
По-слабо засегнати ще са заетите в: електроенергия и води, отпадъци - 23 000 души, ИКТ - 77 000 наети, професионални дейности - 47 000, здравеопазване и социална работа - 27 000, и в административните дейности - 66 000.
Според ИПИ благодарение на големия дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсинга столичната икономика е относително гъвкава и има потенциал да се адаптира бързо към кризисните социално-икономически условия за разлика от общините с по-индустриален фокус. Сходен ефект в кризата ще имат за София и многото фрийлансъри, тъй като те са по-гъвкави от наетите на пълен работен ден.