Една от най-постоянните заблуди е рефлективната връзка между интелекта и вземането на добри решения.

Умните хора постоянно вземат не толкова умни решения. Дори и Уорън Бъфет - човекът, когото наричат „Оракула от Омаха“, отдавна твърди, че коефициентът на интелигентност не е единственият определящ фактор за успеха.

Проучвания подкрепят това твърдение. Кийт Станович, преподавател по човешко развитие в Университета на Торонто, изучава психологията на вземането на решения повече от десетилетие.

Неговите открития предполагат, че IQ тестовете са страхотни за оценяване на умствените способности, като логика, абстрактни разсъждения и капацитет на паметта. Те обаче не са надеждни, когато става въпрос за вземането на умни решения в ситуации от реалния живот.

Като партньор в компания за рисков капитал, който е прекарал по-голямата част от живота си в изучаване и писане за поведенческите финанси, съм бил свидетел на няколко случая, в които високият интелект пречи на хората да вземат по-добри решения, пише той в CNBC.

По-долу са двата най-често срещани (ако сте наясно с тях, това би могло да ви помогне да вземате по-добри решения в бъдеще, без значение какво е вашето IQ):

1. Интелектът увеличава способността да се заблуждавате със сложни истории за това защо нещо се е случило

Хората с високо IQ невинаги се учат бързо, защото те често се опитват да наблъскат реалния свят в теориите, на които са учени, докато обикновените хора са по-добри в приемането на реалния свят такъв, какъвто е.

Ние имаме склонност да съдим другите единствено въз основа на техните действия, но когато съдим себе си, ние водим вътрешен диалог, който оправдава нашите грешки и лоши решения.

Ако сте фонд мениджър, който осигурява ужасна доходност на инвеститорите, мога веднага да позная какво се е объркало (например купували сте по време на балон, продавали сте по време на паника или не сте диверсифицирали достатъчно), пише Станович.

Ако обаче аз съм фонд мениджърът, който носи ужасна доходност, мога да разкажа сам на себе си история, която оправдава моите решения и има обяснение за крайния резултат. Може да кажа “Федералният резерв изкривява икономиката!” или “Вижте моя модел. Пазарът нещо не е в ред!”

От това произхождат две неща:

  • Ние мислим, че грешим по-малко от другите, защото рядко чуваме вътрешните оправдания, които други хора имат за своите грешки, но сме напълно наясно с нашите.
  • Когато човек е благословен с интелект, също така е прокълнат и със способността да си измисля заплетени и често неверни истории за това защо нещата са се случили по този начин, особено такива истории, които оправдават защо вие, умникът, сте направили грешка.

    • 2. Интелектът ви тласка към идеята, че сложните проблеми изискват сложни решения

    Някои от най-сложните проблеми изискват едни от най-простичките решения, защото те са тези, които дават вариативност, вместо да се опитват да преминат през части от проблем, които са фундаментално непознати.

    Брилянтността на популярната инвестиционна стратегия за осредняване (при която започвате с една сума и инвестирате равни части в определен период от време, вместо да инвестирате всичко наведнъж), например, не се крие в това, че тя може да ви каже какво следва да направи пазарът, а че няма нужда да знаете това, за да работи стратегията.

    В документалния филм от 2015 г. “Ракът: Императорът на всички болести” Робърт Уайнбърг, брилянтен учен в сферата на раковите заболявания от Масачузетския технологичен институт, обяснява защо високо интелигентните хора, като него, не се интересуват от простички решения, дори и те да са ефективни:

    “Да убедиш някого да спре да пуши е психологическо упражнение. То няма нищо общо с молекули, гени и клетки. Затова хора като мен като цяло не се интересуват от това, въпреки факта, че убеждаването на хората да спрат да пушат ще има много по-голям ефект върху смъртността от ракови заболявания, отколкото всичко, което аз се надявам да мога да направя през живота си.”

    Нещо повече, дори и когато даден проблем изисква сложно решение, способността да го обясните простичко е задължителна, за да накарате хората да ви приемат насериозно.

    Това ме кара да се чудя колко академични гении са откривали нещо невероятно, но са го представяли на хартия по толкова сложен начин, че никой да не може да го осмисли, си задава въпроса Станович, а неговият отговор е „много“.