Редица централни банки купиха сериозни количества злато както през миналата година, така и в годините преди това, сочат данни на Световния съвет по златото.

Централните банки притежават злато като част от техните резерви, които включват и валутните им резерви.

По-рано този месец цената на златото премина границата от 2000 долара за тройунция, след което през миналата седмица отчете най-голямото си дневно понижение от 7 години насам.

Златото е един от най-добре представящите се класове активи от началото на 2020 г. Статутът му на актив-убежище го прави добра инвестиция в днешните несигурни времена, а поевтиняването на щатския долар предизвиква все повече инвеститори да влагат пари в благородния метал.

Инвеститорите, чрез борсово търгуваните фондове, днес притежават повече злато, отколкото централните банки. Смята се обаче, че именно централните банки на част от страните са едни от основните играчи, които покачиха цената на златото в последните месеци, на фона на големите им покупки.

Днес централните банки притежават 35 000 тона злато, което по настоящи цени се оценява на около 2 трилиона долара, казва Райън Джианото, директор на анализаторския отдел в ETF GraniteShares.

Business Insider се допита до редица експерти и анализатори, за да проучи защо централните банки толкова активно купуват злато в последните години.

Защо централните банки се интересуват все повече от златото?

„Увеличените експозиции на централните банки по света към златото са един дългосрочен тренд от тяхна страна, като започнат преди няколко години", казва Макс Кастели, главен стратегически директор в UBS Asset Management. „Има много двигатели на този тренд, като в момента това е именно цената".

Райън Джианито пък допълва: „Често централните банки купуват държавни ценни книжа или валута, но в момента златото е актернативен актив, с който може да се постигне тяхната цел, а именно да се осигури доверие към националната валута по време на несигурните времена, в които живеем".

Освен щатски долари, евро и евентуално японски йени, швейцарски франкове и британски лири, централните банки по света могат да заемат златото на нуждаещите се, като за това също получават доходи в съответна валута.

Според Лий Гьоринг, управляващ партньор в инвестиционната компания Goehring & Rozencwajg Associates, в последните години две са основните държави, купуващи злато – Русия и Китай.

„От 2008 г. започна да се наблюдава промяна в нагласите на банките към златото и още от следващата 2009 г. те вече са нетни купувачи, т.е. купуват повече злато, отколкото продават. Тази тенденция се запазва и до днес", казва Гьоринг.

Търговските войни, геополитическите напрежения, заплахите от санкции за различни икономики намалиха желанието на централните банки да държат толкова големи части от резервите си в щатски долари. Тяхното желание е да диверсифицират резервите си, като именно златото е предпочитан актив за това, допълва Гьоринг.

В последните години, освен Русия и Китай, още една държава прави сериозни покупки на злато.

Най-големият купувач на злато за последните 12 месеца

Турция е най-големият купувач на злато за последните 12 месеца, като за това време почти удвои резервите си. Покупките в този период възлизат на 268.9 тона, с което общите резерви на страната вече възлизат на 583 тона.

Можем да го кажем и по друг начин, за да илюстрираме огромното количество злато, което страната купува. В последните 12 месеца Турция е придобила повече злато от всички останали държави по света. Дори и Русия, която заема второто място в тази класация, е със „само“ 93 тона.

„Турция в момента се опитва с всички сили да защити националната си валута от ново обезценяване. Страната вече има доста по-малки валутни резерви, след като на няколко пъти с разпродажби на щатски долари се опитваше да подкрепи турската лира", казва Джианото.

Само от началото на 2020 г. турската лира загуби ¼ от стойността си спрямо щатския долар. Днес 1 долар се размеря срещу 7.36 лири спрямо 5.4 преди две години.

Гьоринг обаче е на друго мнение, като според него покупките и притежанието на злато целят не толкова да подкрепят лирата, а по-скоро да хеджират икономиката срещу евентуалните пречки на страната пред достъпа ѝ до долари.

3000 долара за златото и 50 долара за среброто? Да, но след 18 месецаТрейдърите гледат на златото като на едно от сигурните вложения в период на икономическа несигурност

„Ако отношенията между Турция и САЩ се влошат, то страната рискува още по-сериозни санкции, което ще намали възможността й да си осигури щатски долари, за да плаща дълговете си.

Налице в последните години е влошаване на отношенията между Турция и НАТО, след като от организацията алармираха за продължаващи покупки на оръжия от Русия, както и присъствието на страната в Либия.

Страната използва тази стратегия, подобно на Русия и Китай, тъй като златото е актив, който е извън обсега на влияние на щатското правителство“, казва още той.

Централните банки ще продължат да купуват злато

Златото премина границата от 2000 долара за тройунция през миналата седмица. Ръстът през юли се дължеше най-вече на напрежението между двете най-големи икономики в света – САЩ и Китай, като инвеститорите още веднъж се обърнаха към метала, смятан за актив-убежище.

Но точно когато се смяташе, че повишението няма как да спре в следващите седмици и месеци, преди 6 дни станахме свидетели на най-големия дневен спад за последните 7 години.

Да, цената наистина се възстанови след това, а според експертите желанието на централните банки да притежават повече злато ще продължи и през следващите години.

„Очакваме този тренд да продължи, такава е дългосрочната стратегия на централните банки", казва още Кастели.