Акциите на турските банки, които бяха подложени на масирани разпродажби от страна на чуждестранните инвеститори, се търгуват с рекордна "отстъпка" в сравнение с останалите икономически сектори, представени на фондовата борса в Истанбул, пише Bloomberg.

Според пазарните участници, цитирани от изданието, единствено евентуално повишение на лихвените проценти или промяна в държавната политика биха могли да подкрепят банковия сектор.

Банковият индекс на борсата в Истанбул се срина с 31% от началото на годината, докато индустриалният бенчмарк, който включва водещите промишлени публични компании в Турция, добави 17% към стойността си за същия период.

На база съотношението цена/очаквана печалба за следващите 12 месеца, банковите акции се търгуват с 61% по-ниско от останалите сектори. Това е най-голямата разлика от 2006 година насам.

Обикновено акциите на финансовите институции са предпочитани от чуждестранните инвеститори заради високата си ликвидност. Но точно заради нея те пострадаха най-тежко от отлива на външни капитали от страната. От началото на 2020 година той възлиза на 5.6 милиарда долара.

Турските трезори си остават печеливши и по-голямата част от тях са добре капитализирани, но сривът в курса на турската лира с 21% и държавната политика, която поставя като приоритет икономическия растеж преди всичко останало и залага на агресивни стимули на кредитирането, отблъскват чуждестранните инвестиционни фондове.

"В исторически план банковите акции бележат повишения при възприемането на ортодоксална монетарна политика, която да постави инфлацията и валутния курс под контрол с адекватни повишения на лихвите", казва финансовият анализатор на базираната в Истанбул инвестиционна компания BGC Partners Securities Каджас Доган.

Според управляващия директор на Oyak Portfoy Тойгун Онаран банковите акции няма да поемат във възходяща посока, ако правителството не приеме мерки в подкрепа на сектора. По думите му компаниите от нефинансовия сектор в момента са по-атрактивни, тъй като са свързани по-силно с възстановяването на глобалната икономика.

Централните банки с най-малко закупено злато от 20 месеца насамДесет държави държат 70% от златните резерви в света


Дори и масовото включване на инвидуални местни инвеститори на турския капиталов пазар, търсещи по-добра доходност за своите спестявания в сравнение с банковите депозити, не успя да подкрепи цените на акциите от банковия сектор. Дребните инвеститори предпочитат по-малко ликвидните книжа на малките и средните предприятия, които се считат за по-рискови, но имат потенциал да донесат бързи печалби.

Представянето на банките в Турция е по-тясно свързано с нивото на валутните резерви, държани от Централната банка, в сравнение с други държави. Според анализатора на Julius Baer Матю Ракетер повишението на валутните резерви "сваля напрежението" от курса на лирата и дава възможност на централната банка да понижава лихвения процент. Това дава възможност на банките да увеличат нетния си лихвен марж и намалява цената на риска, увеличавайки тяхната рентабилност.

Валутните резерви на Турция обаче се намират на 15-годишно дъно към момента. Като се изключи златото, те възлизат на 44.9 милиарда долара.

Турция използва своите валутни активи, за да подкрепи курса на лирата през първото полугодие на 2020 година.

Според експертите, цитирани от Bloomberg, евентуално повишение на лихвите от страна на Турската централна банка би възродило интереса на чуждестранните инвеститори към местния капиталов пазар.

Институцията започна да понижава лихвите през юли 2019 година, като оттогава насам те бяха намалени с общо 1.575 базисни пункта. От май насам основният лихвен процент е на ниво от 8.25%.