Преди няколко века добре изработените стъклени предмети са били изключително скъпи вещи на лукса. Те са присъствали единствено върху масите на аристокрацията, богатите търговци и висшето духовенство в Средновековна Европа.

Това лято край Бургас беше открита част от най-голямото потънало стъклено съкровище по нашето Черноморие. От години археолозите знаят, че водолази са намирали тук подобни артефакти, но не и точната локация, съобщиха от пресцентъра на общината.

Техните предположения се насочиха към акваторията на залива Ченгене скеле, близо до нос Чироза. С подкрепата на Община Бургас бяха извършени проучвания както на брега, така и под вода, които завършиха с интересни открития.

Сред находките от морското дъно са десетки части от стъклени съдове с изключително качество. Няколко от тях бяха показани днес на пресконференция в двора на Етнографския музей. Най-много са чашите за вино.

Археолозите не искат да спекулират, но предполагат, че те са произведени през 17 век, вероятно някъде в Италия. Работната хипотеза е, че стъкленото съкровище е пътувало с кораб, който се натъква на подводен риф и потъва близо до нос Чироза.

Археолозите са на мнение, че ако проучванията под вода продължат, може да бъде локализиран и самият плавателен съд с още от неговата стока. Дори с откритото до момента, Регионален исторически музей-Бургас вече има във фонда си повече луксозно стъкло от Националния ни и куп други музеи в Европа.

Това лято в акваторията на залива Ченгене скеле, близо до нос Чироза, археолозите откриха част от най-голямото потънало...

Публикувахте от Димитър Николов в Четвъртък, 1 октомври 2020 г.

"Проучени са само 3-4 % от територията в залива Ченгене скеле, интересна на науката. Очакваме още интересни находки. Ще продължим да помагаме на археолозите финансово и логистично.

Откритите находки ще експонираме на място в рибарското селище Ченгене скеле, където изграждаме етнографски комплекс, както и в кв. "Крайморие". Имаме съмнение, че част от интересните находки от залива Ченгене скеле вече са извадени от водолази назад през годините.

Затова призовавам хората, които държат такива предмети в домовете си, да ги върнат в музея, за да направим една внушителна експозиция. Заявявам официално, че Община Бургас ще осигури средства за тяхното откупуване", заяви кметът Димитър Николов.

Ако имате такива артефакти и искате да ги върнете на своя град, обърнете се към директора на РИМ-Бургас - Милен Николов. В днешната пресконференция резултатите от археологическото лято на нос Чироза представиха проф. Иван Христов, д-р Найден Прахов и Милен Николов. Освен стъклените предмети, има още няколкостотин находки, които ще попълнят фонда на РИМ.

През юли завърши първият етап от разкопките на укрепен елинистически обект от II-I в. пр. Хр., разположен на нос Чироза. Укреплението е имало площ от 800 кв. м. и е било защитавано от каменна стена и голям ров с дълбочина 1.3 м. и широчина близо 4 м.

Показател за датирането на обекта е керамичният материал. При 260 обработени керамични фрагмента, 40 % са от тракийска керамика - съдове, работени на ръка, с пластична украса и излъскана повърхност.

Останалите фрагменти са от амфори, дъна и стени на местни и вносни купи, червенолакова керамика с релефна украса. Сигурен маркер за датиране на обекта са дръжките, дъната от коски амфори (от остров Кос) и керамичните фрагменти с предполагаем произход от района на древен Пергам.

Откриването на рова и проследяването, макар и в първоначален етап, на каменния зид, дава възможност да се допусне, че на нос Чироза е бил изграден поредният късноелинистически укрепен център, синхронен с вече известните такива при Приморско (м. Фармакида), с. Синеморец, с. Бродилово и с. Извор. Съществува вероятност обаче тесният зид и ровът да са маркирали теменоса на крайморско светилище.

В акваторията на носа проф. Иван Христов локализира античен обект, представен от разнородни материали с широка датировка. Благодарение навременната намеса на кмета Димитър Николов и директора на РИМ-Бургас бе осигурено финансиране за комплексно проучване на обектите както под вода, така и на сушата.

Така от 30 юни до 7 юли в източната и югоизточна акватория на нос Чироза бяха проведени подводни издирвания, финансирани изцяло от Община Бургас. В резултат са открити археологически структури и находки на площ от 2 декара, които са картирани.

Същевременно са извършени и геофизични проучвания и батиметрично заснемане на морското дъно, благодарение на подкрепата на Центъра за подводна археология-Созопол. В проучванията взеха участие водолази от Центъра за подводна археология и Общински водолазен център - гр. Созопол, инж. Кирил Велковски, д-р Богдан Проданов от Институт за океанология във Варна, д-р Милен Николов - РИМ Бургас.

От проведените подводни огледи и геофизични изследвания могат да бъдат направени следните предварителни заключения:

Върху подводна тераса, развиваща се източно от нос Чироза на дълбочина до 4 метра, са локализирани няколко разсипи от камъни. Водолазният екип успя да заснеме множество обработени каменни блокове с различна големина и форма.

Прави впечатление откриването на голям брой фрагменти от гръцка строителна керамика (солени и калиптери), римски тегули и имбрекси, както и някои цели късноантични керемиди.

При подводните огледи водолазният екип успя да събере от морското дъно около 100 керамични фрагмента, половин каменен гръцки щок от котва, каменна бойна топка, няколко сравнително добре запазени амфори.

На този етап на подводните проучвания се предполага, че обектът в подножието на нос Чироза е обхващал площ от 2000 квадратни метра.

Представените подводни проучвания през 2020 г. се явяват вторите в района само за една година. В периода 17-23.02.2020 г. екип под ръководството на д-р Найден Прахов проведе геофизично сканиране и 2 водолазни огледа в района на Рибарското пристанище в залива Ченгене скеле и при о. Св. Анастасия.

В средата на м. август започнаха и същинските подводни разкопки на подводния обект, финансирани изцяло от Община Бургас. Те се ръководят от проф. Иван Христов и д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата и гл. ас. в НАИМ-БАН.