Moody’s повиши дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на Baa1 със стабилна перспектива.

Решението на Moody’s за повишаването на рейтинга отразява подобряването на институционалния капацитет и ефективността при разработване на политики, с което страната навлиза в последния етап преди членството в еврозоната. Повишеният рейтинг отчита също и намаления риск по отношение на дълга в чуждестранна валута, значителните фискални резерви и очакванията, че благоприятната динамика на бюджетните показатели и дълга в периода след шока от пандемията ще подкрепят силната фискална позиция.

Стабилната перспектива показва очакванията на рейтинговата агенция, че фискалните показателите ще останат устойчиви дори и при развитие на неблагоприятен сценарий, над медианата за страните с рейтинг Baa1. Също така стабилната перспектива отчита и баланса между подобряването на икономическата и институционална среда в България и наличието на ключови предизвикателства пред рейтинга, свързани предимно с отрицателното въздействие на демографските процеси в страната върху потенциалния растеж в средносрочен хоризонт, както и необходимостта от продължаване на реформите в борбата с корупцията, независимостта на съдебната система и върховенството на закона.

Първият фактор за повишаването на рейтинга се основава на напредъка на България към присъединяване в еврозоната и свързаните с това укрепване на институционалния капацитет и ефективно разработване на политики. Анализаторите оценяват влизането на България във Валутния механизъм II (ВМ II) като една от последните решаващи стъпки преди членството в еврозоната.

Отбелязват също, че одобрението за присъединяване към ВМ II, на фона на настъпилата пандемична криза, е резултат от изпълнената обширна програма от реформи. Успоредно с това, Moody’s отчита и установеното тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ в областта на банковия надзор и счита, че то ще допринесе допълнително за подобряване на регулаторната среда и ще насърчи приемането на най-добри практики.

Вторият фактор за повишаването на рейтинга е свързан с укрепването на фискалния и кредитен профил на страната, въпреки отрицателното въздействие на пандемията от коронавирус. Анализаторите от Moody’s акцентират, че в случая с България, силно надеждният валутен борд, който съществува от повече от две десетилетия, смекчава риска, произтичащ от високият дял на деноминирания в чуждестранна валута дълг на страната (през 2019 г. 80 % от държавния дълг на България е деноминиран в евро).

Кредитният профил на страната е подкрепен и от силната фискална позиция на правителството. След четири години на нарастващи структурни бюджетни излишъци, съотношението дълг/БВП е достигнало до 20.4 % през 2019 г., което е второто най-ниско ниво в Европейския съюз след Естония. Отчетено е и подобрението по отношение на по-благоприятните възможности за финансиране, като отношението между плащанията по лихви и бюджетните приходи се е понижило до 1.5 % през 2019 г. спрямо 2.5 % през 2016 г. Moody's очакват също и фискалният резерв да остане стабилен на около 10 % от БВП.

Според Агенцията пандемията ще се отрази негативно на публичните финанси на страната ни. Спадът на БВП е оценен на 3.5 % през 2020 г., последван от възстановяване от 2.7 % през 2021 г. Очакваният спад и необходимостта от подкрепа на икономическата активност за справяне с пандемията ще окажат натиск върху приходите и разходите на бюджета и ще доведат до дефицит от 3 % от БВП през 2020 г. и 1.6 % през 2021 г. Moody’s очакват държавният дълг да се повиши до 23.9 % през 2020 г. и 24.2 % през 2021 г., след което постепенно да се понижи до 23.5 % през 2022 г.

Агенцията посочва, че основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на перспективата и рейтинга на страната са свързани със значителни подобрения в качеството на работа на институциите и устойчивата конвергенция към по-висок жизнен и институционален стандарт, които ще подкрепят влизането на страната в еврозоната.

Фактори, които биха могли да доведат до отрицателна перспектива и понижаване на рейтинга, са евентуално значително и трайно влошаване на силната фискална позиция на правителството и перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и отслабването на институционалната рамка.