Американският президент Доналд Тръмп твърди, че трябва да бъде преизбран заради успешната му икономическа политика.

Преди избухването на пандемията от COVID-19 Съединените щати се радваха на най-ниската безработица за последните 50 години, годишен ръст на средната заплата от близо 5% и бум на капиталовите пазари.

Според Тръмп това се дължи на въведените от неговата администрация данъчни облекчения за бизнеса, намаляването на регулациите в някои сектори и предоговарянето на международните търговски взаимоотношения. Освен това той обещава, че ще продължи да следва тази линия и след пандемията.

Голяма част от избирателите са съгласни с него, но всъщност част от икономическите ходове на Тръмп и неговия екип не донесоха кой знае колко позитиви, пише The Economist.

Когато Тръмп дойде на власт, най-голямата икономика в света все още се нуждаеше от стимули и те бяха осигурени под формата на данъчни облекчения и ръст на държавните инвестиции. Този успех на правителството обаче прикрива щетите, нанесени от възраждането на протекционизма.

"Тръмпономиката" не успя да постигне много от целите, заложени от нейните поддръжници. По време на кандидатпрезидентската си кампания през 2016 г. Тръмп обещаваше среден годишен икономически растеж от 4%, като в действителност успя да постигне около 3%.

В периода между 2017 и 2019 г. например БВП на страната отчиташе средногодишно увеличение от 2.5%, или съвсем малко над регистрираните 2.4% в предходните три години.

Администрацията в Белия дом твърдеше, че свиването на приходите в хазната вследствие на намаляването на данъците ще се "изплати" от само себе си, а намаляването на бюрокрацията за бизнеса ще насърчи инвестициите.

На практика обаче бюджетният дефицит се увеличи от 4.4% на 6.3% от БВП, по данни на Международния валутен фонд, а облекчаването на регулациите доведе до повишаване на бизнес климата, но без кой знае колко значителен ръст на реалните инвестиции.

Реформите в данъчното законодателство и администрацията действително сложиха край на някои порочни практики, но отнесени към мащабите на цялата икономика, тези ползи изглеждат незначителни.

Според Белия дом в трите години до 2019 г. административните разходи са намалени с 51 милиарда долара, което представлява около 0.2% от годишния БВП, като тези числа игнорират напълно евентуалните икономически ползи от регулациите, колкото и да са малки.

Според икономистите дългосрочната полза от административната реформа на Тръмп ще добави максимум 0.1% годишно към ръста на икономиката.

ЕС получи правото да наложи мита върху щатски внос за 4 млрд. долараРешението е на Световната търговска организация и представлява ответна мярка за отпуснатите субсидии на щатския самолетостроител Boeing

Това, което беше уникално за американската икономика преди пандемията, не е свързано толкова с ръста на заетостта или на промишлеността, тъй като тези процеси се наблюдаваха в повечето развити държави.

Основното й предимство беше това, че през 2018 и 2019 г., когато глобалният икономически растеж рязко се забави, в САЩ темповете на растежа спаднаха съвсем слабо. Основната причина е, че те получиха подкрепа от раздуването на бюджетните разходи.

И все пак Тръмп може да се поздрави с някои свои успехи, които едва ли някой може да оспори. През 2017 г. много икономисти предупреждаваха, че не е време за стимули, тъй като производството работи на почти пълен капацитет. През 2018 г. и Федералният резерв зае подобна позиция и предприе четири повишения на лихвите, но всъщност се оказа, че действията му са били прибързани.

Всъщност, стимулите помогнаха на САЩ да постигне много по-високи темпове на растеж, в сравнение с други държави и то без да провокира значително ускоряване на инфлацията. Иронията е, че голяма част от стимулите, въведени от администрацията на Тръмп, може би нямаше да бъдат необходими, ако не бяха сътресенията, които тя предизвика с ескалацията на търговските войни и повишаването на митата.

Още преди пандемията от COVID-19 МВФ прогнозира, че тръговската война между САЩ и Китай ще "изтрие" около 1% от глобалния брутен вътрешен продукт. В крайна сметка, Вашингтон успя донякъде да смекчи този ефект, вместо да избегне причината за него от самото начало, пише The Economist.

Според последните проучвания, цитирани от изданието, търговската политика на Тръмп е унищожила повече работни места, отколкото е създала, като в същото време е направила вносните продукти по-скъпи за средностатистическия американец.

Като цяло икономическата политика на Тръмп води до три важни извода. Първият е, че поддържането на висок икономически растеж и стимулирането на трудовия пазар може да носи ползи, особено за хората с по-ниски доходи.

След пандемията политиката, насочена към тези социални групи, ще трябва да бъде запазена в пълна степен, дори и с цената на висок бюджетен дефицит, тъй като при настоящите рекордно ниски лихвени равнища се оказва, че той не представлява кой знае какъв проблем.

Вторият важен урок е, че в икономики, които така или иначе не са свръхрегулирани, административните облекчения не носят особено голяма икономическа полза. Това не значи, че са безмислени, защото винаги е добре, когато бизнесът може да бъде облекчен по някакъв начин. Но означава, че политиците не бива да дават гръмки обещания за икономическия растеж на тази база.

И третият извод е, че повишаването на митнически тарифи ощетява потребителите и подкопава икономическия растеж, вместо да подкрепя индустрията.